— Извиняваме се за причиненото ви неудобство — обърна се към нас Уонг. — Конгресът рядко отлага такива важни срещи. Всъщност никога не го е правил, ако не ме лъже паметта.
— Не се впечатляваме вече, когато нещо се случи за пръв път на нас — хладно отговори Битрас.
— Сигурно сте се досетили, че тук ви поканихме не като представители на правителството на Съединените щати. Не и в пълния смисъл на думата — уточни Мендоса.
Битрас скръсти ръце на масата.
— Това, което ще ви кажем, не е нито любезно, нито дипломатично, нито особено многозначително — продължи Мендоса с напрегнато изражение на лицето. — То трябва да се запази между нас, а не да става обществено достояние.
— Трябва ли да се въздържаме от обсъждането на тази среща с жителите на Марс? — попита Битрас.
— Това ще решите вие — отговори Мендоса, като спря погледа си върху него. — Може би трябва. Ние ще разкрием неща, които биха създали заплаха.
Очите на Битрас се разшириха, сякаш щяха да изскочат, лицето му потъмня от стискането на челюстите.
— Не одобрявам отношението ви. От името на ВИЗА ли говорите?
— Точно така — кимна Уонг. — Но не говоря само на вас, господин Мейджъмдар. Вие не сте най-подходящия изразител на интересите на Марс, защото…
Битрас стана от стола си.
— Седнете, моля — спря го Уонг с ангелски спокойно лице и студен поглед.
Битрас не седна. Уонг сви рамене и кимна на Мендоса, който извади малък джобен компютър и ми направи знак да му подам моя. Прехвърли ми някакви документи.
— Изпратете ги на Марс колкото е възможно по-скоро. После ги обсъдете със Съвета на вашите ОМ или друг отговорен орган, който е на власт. Избраната група да изпрати отговор на ВИЗА до офисите в Сиатъл, Киото, Карачи или Пекин. Искаме конкретен отговор в срок от деветдесет дни.
— Няма да се поддадем на натиск — отговори Битрас, като очевидно полагаше усилия да се въздържа.
Мендоса и Уонг не се впечатлиха. Подадох на Битрас компютъра и той набързо прегледа първия документ.
— Това, което разбирам, е, че двама земни политици, горди с добрите си обноски и изтънчеността си, могат да се държат и като дребни нищожества.
Мендоса наклони глава и се усмихна.
— В следващите пет години Слънчевата система трябва да се обедини под единно ръководство. Най-подходящата и балансирана власт е земната. Трябва да имаме споразумение с Пояса и Марс. Такова е мнението на ВИЗА, ВАЮП и Еврокон.
— Имам разумно предложение — започна Битрас, — но само ако хората, които ще го чуят, са подходящи.
— Трябва да се направят нови уговорки — започна Мендоса. — ВИЗА ще разговаря с избраните и посочени представители на обединен Марс. Вие не сте подходящ по няколко причини.
— Дойдох, за да разговаряме и да свидетелствам пред Конгреса на Съединените щати, а тук с мен не се отнасят както подобава.
— Не се ползвате с доверието на враждуващите сили на Марс. Кайлетет и други са съобщили по странични канали, че няма да подкрепят вашето предложение.
— Кайлетет — казах и погледнах Битрас.
Той поклати глава, защото не се нуждаеше от моето напомняне.
— Можем да се справим с тях — отговори той. — В момента Кайлетет разчитат на финансиране от „Мейджъмдар“ за много от своите марсиански проекти.
Мендоса се намръщи неодобрително след скритата заплаха.
— Това не е всичко и дори не е най-големия проблем. След няколко дни ще трябва да се защитавате в гражданско дело по обвинение за неуместни сексуални действия. Обвинението ще бъде повдигнато в окръг Колумбия. Не смятам, че ще бъдете подходящ за преговорите, след като това стане обществено достояние.
Битрас замръзна.
— Мисля, че не ви разбрах — каза той безстрастно.
— Моля, прегледайте документите. Там са плановете за обединение, приемливи за Земята и предложения как на практика да бъдат приложени. Влиянието ви на Марс е голямо… все още. Имате възможност да свършите още много неща тук. Времето за срещата изтече, господин Мейджъмдар.
Мендоса и Уонг ни кимнаха за довиждане. Бяхме прекалено смаяни, за да отговорим. Когато останахме сами в залата, Битрас бавно и внимателно се смъкна върху стола и се загледа в стената.
Пръв проговори Алън, който седеше срещу Битрас.
— Какво има там?
— Не знам. Лъжи.
— Сигурно Знаеш за какво става дума — продължи Алън. — Очевидно не е просто блъф.
— Имаше такъв инцидент — обясни Битрас със стиснати зъби и затворени очи, които образуваха дълбоки бръчки по лицето му. — Не беше нищо сериозно. Показах интерес към една жена.