Не можех да си представя, че Битрас ще направи нещо, което ще доведе до гражданско дело на Земята.
— Тя е от рода Мемън, който е с високо обществено положение и е представител на ВИЗА в Пакистан. Почувствах, че с нея сме свързани. Отнесох се много нежно.
— Какво се случи?
— Показах интереса си, а тя ме отхвърли.
— И това е всичко?
— Заради семейството е — обясни Битрас, изкашля се и поклати глава. — Тя изповядва исляма. Омъжена е. Сигурно го е приела като голяма обида. Аз съм от друга вяра. Сигурно това е обяснението.
Алън ме погледна. Не знаех дали ще заплача или ще избухна в смях. Поех дълбоко въздух, прехапах устни и извърнах глава.
Червена вълна на необясним гняв се издигна от гърдите към лицето ми. Станах, стиснала юмруци до тялото.
Лежах в леглото и не можех да заспя. През затворената врата чувах как Алън и Битрас крещят. Алън искаше да знае подробностите, а според Битрас те бяха без значение. Алън настояваше на своето. После Битрас се разплака. Виковете заглъхнаха и на мен ми се струваше, че часове наред долавях тих шепот.
Събудих се рано сутринта и седнах на ръба на леглото. Почувствах се никоя в нищото. Мебелите нямаха реални измерения и бяха преходни като видения по време на сън. Притеглянето, което ме държеше на леглото и на земята, по необясними причини се дължеше на политиката, а не на физичните закони. През призрачните завеси на големия прозорец виждах как зората проблясва на вълни сред плътното покривало от облаци, които засенчваха реката, залива и всичко друго в подножието на хълма.
Бутонът за съобщения върху компютъра ми премигна. Инстинктивно се пресегнах към него, но дръпнах ръката си. Не исках да говоря с Ориана или да чета писмо от родителите си. Щяха да минат дни, преди да се успокоя. Накрая разбрах, че не мога да оставя съобщението непрочетено. Взех компютъра и погледнах написаното. Не беше от Ориана или родителите ми.
Беше от сенатор Джон Мендоса. Искаше да говори с мен насаме и на открито, без да казвам на някого за срещата.
След малко съобщението се изтри, а на негово място остана само служебният му номер за отговор.
Носех обяда си — сандвич и напитка, които бях купила от стара количка за закуски близо до мемориала на Линкълн в книжна торба. Докато се приближавах към мраморната скамейка край огледалното езеро, където Мендоса се беше съгласил да се срещнем, видях, че той също си носи обяд. Седнах до него и сенаторът ме поздрави със сърдечна усмивка.
— Понякога — започна той, — си представям правителствата преди съществуването на потока от компютърни данни, когато вестниците са били от хартия и е имало телевизия и радио. Тогава всичко е било далеч по-просто. Знаете ли, че аз съм единствения сенатор без подобрения? Но имам чудесен екип от добри, верни хора. И някои от тях имат подобрения. Така че аз съм един лицемер.
Мълчах.
— Госпожице Мейджъмдар, това, което се случи в Ричмънд, много ме разтревожи.
— Защо се срещнахме в Ричмънд? — попитах неочаквано. — Защото там е била столицата на Конфедерацията ли?
За момент Мендоса ме погледна учудено, после поклати глава.
— Не, няма нищо общо с това. Искахме да сме далеч от Вашингтон, защото това, което имахме да ви кажем, не беше от името на правителството на Съединените щати.
— Беше от името на ВИЗА.
— Разбира се.
— Поставихте капан на чичо ми и провалихте мисията му. Бяхме лесни мишени за вас, нали?
— Моля ви — каза Мендоса и вдигна ръка, — нищо не сме направили на чичо ви. Той провали всички ни — и Земята, и Марс. Съжалявам за това, което се случи, но то не можеше да се предотврати. Вашият екип не се ползва с доверието на ВИЗА. И сблъсъкът на чичо ви с пакистанката… Нито го очаквахме, нито го искахме. Не можехме да направим нищо по този случай. Пакистан е член на ВИЗА, макар и не много влиятелен. Тя е жена на дипломат, госпожице Мейджъмдар. Чичо ви я е докоснал. Цяло щастие ще бъде процесът да свърши за няколко седмици и да го заведете обратно на Марс.
— Защо искахте да разговаряме?
Мендоса се наклони към мен, подпрял длани върху скамейката и изпънал ръце, сякаш искаше да ми каже нещо лично.
— И вие като мен нямате подобрения и не сте преминали през пречистването от терапията. Старомодна сте и аз ви симпатизирам. Чел съм докладите ви и студентските ви разработки. Зная, че принадлежите към следващото поколение водачи на Марс.
— Не смятам, че някога пак ще се замеся в политиката.
— Глупости! — възрази той ядосано. — Марс не може да си позволи да загуби хора като вас и не може да си позволи да разчита на човек като чичо ви.