Направих гримаса.
— Съзнавате ли колко са важни следващите няколко години? — попита Мендоса.
Не отговорих.
— Не знам и половината от това, което бих искал да знам. Вие може би знаете повече от мен. Можете да бъдете част от отбора, от основните фигури в този период от историята. А аз винаги ще бъда в периферията като човек за предаване на послания. Но със сигурност знам едно — хората по върховете са уплашени. Никога не съм бил свидетел на такова объркване и неразбирателство. Дори мислителите са на различни мнения. Разбирате ли колко необичайно е това?
Съзнанието ми се беше отърсило от шока, но продължавах да го гледам мълчаливо.
— Нещо изключително могъщо ще бъде създадено. На всеки няколко поколения науката причинява това — пъха ни нещо в ръцете, за което не сме подготвени. Много хора си мислят, че вече нищо не може да ни изненада. Е, поне управляващите и мислителите ясно виждат, че трябва да сложим всичко в ред и трябва да го направим преди да се появи голямото нещо, каквото и да е то.
Осъзнах, че всичко досега е било детска игра и дребни сметки и стомахът ми се сви.
— Ако земните ни работи не са в ред, а някои млади и незрели човешки същества открият и започнат да използват тази нова сила, каквато и да е тя… Лидерите в Сиатъл, Токио и Пекин смятат, че можем да се самоунищожим.
Мендоса се намръщи така, сякаш току-що беше казал на някое от децата си, че е много болен.
— Десетилетия бях изолиран от обществото във Вашингтон. Аз съм мормон и не съм преминал терапия, но досега съм се справял с всичко. Ако някой разбере за нашия разговор, може да загубя това, за което съм се борил — социално положение, власт и влияние.
— Тогава защо се решихте на това? — попитах.
— Знаете ли, че е незаконно някой да бъде подложен дори и на гражданско наблюдение в столицата на всички държави на Земята?
Бях чувала за това.
— Някои правителствени работи не трябва да се знаят от хората. Дори и в нашата ултрарационална епоха, когато всички са образовани и се провеждат мащабни референдуми, има случаи, когато правилата се погазват.
— Неабсолютизма на Петерсън — отбелязах.
Петерсън, емблема на толкова много класове по мениджмънт, казва, че всяка система, която се стреми да изгради единна организация и рационализъм, трябва да си остави възможност да нарушава законите и правилата, защото в противен случай ще претърпи неминуем грандиозен провал.
— Точно така. Върнете се вкъщи, Касея. Внимателно избирайте водачите и наставниците си и работете за обединението. Когато Марс е излязъл на политическата сцена, това не е можело да се предотврати. Достатъчно съм учил история, за да съм в състояние да предвиждам събитията. Предстои труден период със силни противници и ще трябва бързо да се вземат решения, които няма да бъдат лесни и приятни.
— Аз съм само асистент — възразих разпалено.
Той погледна мрачно настрани.
— Тогава си намерете някой силен пилот, който да ви изведе от бурята.
Облегна се назад, оправи реверите си, взе плика с обяда си и стана.
— Довиждане, госпожице Мейджъмдар.
— Довиждане. Благодаря за оказаното доверие.
Мендоса сви рамене, мина по тревата и се отправи на изток към сградата на Капитолия. Седях на пейката с лице към мемориала на Линкълн, а сърцето ми студенееше като мрамора под мен.
След един месец Битрас, Алън и аз събрахме багажа си, за да отпътуваме към Марс. Опаковането на нещата не ни отне много време. Няколко дни не бях виждала Битрас, защото повечето време прекарваше заключен в стаята си и водеше разговори с Марс, но си мислех, че нарочно странеше от нас.
Алън не се отнасяше вече към него с уважението, което се полага на по-възрастен държавник. Дори му струваше доста усилия да показва и най-малка почит към нашия синдик. Битрас не искаше да въвлича и мен в подобна конфронтация, защото се опасяваше, че ще бъде подложен на същото негативно отношение.
Аз не го мразех. Дори не можех и да го съжалявам много. Просто исках да се прибера у дома. Два дни преди отпътуването ни Битрас влезе в дневната и застана зад мен, докато аз седях на стола и преглеждах компютъра си.
— Делото срещу мен е прекратено. След пледиране за културни различия. Врявата отшумя, поне на този етап.
Вдигнах поглед.
— Добре — отговорих кратко.
— Завел съм дело от страна на Алис. „Мейджъмдар“ съди „Майнд Дизайн Инк.“ От Соренто Вали, Калифорния.
Кимнах. Той преглътна и продължи да говори с усилие, гледайки през прозореца.
— Консултирах се с Алис Едно и Алис Две и с нашите адвокати на Марс и реших да наема адвокат оттук. Ще искаме процес със съдебни заседатели, между които да има поне двама мислители.