С Ти Сандра разговаряхме за бъдещето на Марс.
Ти Сандра ме предложи за свой асистент, нещо, което много ме притесни, а после — и за посланик на „Ерзул“ към петте най-големи ОМ.
— Ти си известна — каза ми тя на чаша силен жасминов чай в офиса си на станция Олимп. — И олицетворяваш нещо специално за нас, нещо, което е общо за всички. Имаш добри връзки, защото си от Мейджъмдар, а имаш и роднини, прехвърлени на „Кайлетет“. Имаш умения в мениджмънта и политиката. Била си на Земята, а аз — не.
— Това пътуване беше пълен провал — припомних й аз.
— То е било първата стъпка от един дълъг процес — поправи ме тя.
Говореше кратко и ясно, внимателно подбираше думите си и не сваляше поглед от мен. Никога не е била толкова сериозна.
— Явно си щастливо омъжена.
— Да — отговорих.
— И имаш възможност да прекарваш известно време далеч от Иля и да работиш самостоятелно.
— Той ми липсва.
— Ще говоря направо — заяви Ти Сандра. — Заради славата си можеш да помогнеш на мен и на… „Ерзул“. Сигурно си забелязала, че съм амбициозна жена.
— Сигурно си забелязала, че аз не съм — пошегувах се в отговор.
— Ти си способна, но не познаваш добре себе си. В теб живее някой, който иска да излезе и да върши важни неща. Но не си попадала в подходяща ситуация и на подходящи колеги, нали?
Извърнах глава, защото се притесних от този анализ.
— Четох докладите на Мейджъмдар за пътуването до Земята. Добре си се справила. Битрас също до известна степен, но неговите слабости са го препънали и така е завършило всичко. Ако Земята е искала да сключи споразумението с него, не биха се съобразявали с нищо. Така че не се обвинявай за това, което се е случило.
Ти Сандра кимна замислено и продължи:
— „Ерзул“ е готов да свърши своята работа, защото обстоятелствата изглеждат благоприятни, а времето не чака страхливците. Ние сме консервативни и уважавани от всички марсианци. Районните губернатори са се съгласили на компромиси с различните ОМ и сега всички се тревожат от първите послания на Земята към „Кайлетет“ и другите ОМ.
— Искаш да ускориш обединението?
— Точно сега можем да го направим — усмихна се широко тя. — Няма да има задкулисни сделки, а само адвокати, които ще спорят един с друг. Трябва да има конституционно събрание и всички жители да участват… чрез делегатите си.
— Звучи много земно. В ОМ не са свикнали на публични диспути.
— Тогава ще трябва да свикнем.
Запозна ме с новите ми задължения. Най-важното беше да направя неофициални посещения на всички синдици, да изслушам тяхната позиция и да формулирам основите на по-добра и широкопопулярна конституция.
„Ерзул“ нямаше да загуби нищо от организирането на конституционно събрание, като покани всички ОМ, дори и онези, здраво свързани със Земята. Тя беше сигурна, че Земята ще изчаква, докато ние работим и ще оказва натиск, когато е необходимо, за да може конституцията да е приемлива за нея.
— Но ние ще се справим с тях — увери ме тя, широко усмихната. — Две силни жени, една упорита и своенравна планета и много непосилна работа. С мен ли си?
Как можех да откажа!?
— Ние сигурно сме полудели — казах.
— Най-лудите от всички — отговори Ти Сандра.
Засмяхме се и си стиснахме ръцете.
Не можехме да бъдем толкова глупави и да вярваме, че само „Ерзул“ е в играта по организирането на конституционно събрание. И други работеха за това от известно време. И както винаги в политиката между човешки същества, някои попаднаха в капана на старите идеи, теории и закостенели доктрини. Политическите одежди, които Земята беше създала, се пренасяха и пробваха на Марс.
Годината, когато работехме за конституционното събрание, беше опасно време. Някои от елитаристите възраждаха политическата линия на централистите, а други се ограждаха дори и с по-сложни теории и искрено вярваха, че привилегиите на различните фракции, получени без предварителен план по исторически или органически път, трябва да бъдат написани на плочи, а плочите смъкнати от планината и показани на всички. Популистите вярваха, че хората трябва да диктуват нуждите си на всеки, който се е издигнал над тяхното ниво и който отново трябва да се върне при тях, с изключение, разбира се, на лидерите на което и да е популистко правителство на власт, които като политически месии щяха сами да извоюват специални привилегии.
Религиите започнаха да излизат на преден план, защото християнските, мюсюлманските и хиндуистките фракции, които от дълго време бяха на заден план в живота на Марс, та дори и в Мейджъмдар, видяха историческата възможност и се устремиха към политическите висини.