Прекарах около час в онази мрачна шинктаунска стая, седнала в стола, усещайки лекото му движение насам-натам и гравитацията, осъзнавайки как натискът, оказан върху една стена, поражда аналогичен по сила и обратен по посока натиск от страна на самата стена. Преминах през мисли за ъгловата инерция като аналог на правата линейна инерция, размислих за това как се държи колело, подложено на сила, перпендикулярна на осите му, когато се върти и когато не се върти. Разбих на части всички системи и проследих как промените в тях се отразяват на системата като цяло.
Впила поглед в метаболичния килим, проследих във въображението си пътя на фотон, преминаващ през прозрачна нишка и го видях как постепенно забавя движението си. Видях всички възможни пътища на фотона през една евентуална пътека, минимум действие, възможно най-краткия път.
Цялата стая, мижава и бедно обзаведена, се превърна в непрогледна мъгла от сили, които запленяваха въображението по същия начин, по който въздейства и една зала, пълна с хора, събрали се на празненство. Зад външността на физическите взаимодействия (всичко, което някога бих могла да видя, докосна, помириша или по някакъв начин да бъда уведомена за него от сетивата си) лежеше странна многолика пустота, доста по-богата и по-особена от материята и енергията. В основата й се намирах аз, подобна на някакво леко петънце боя, поставено просто за да се забелязва… Въпреки това обаче виждах.
С усилие на волята успях да се измъкна от унеса си, изправих се, сграбчих куфара и заповядах на вратата да се отвори. Докато марширувах по коридора надолу, се опитах по някакъв начин да издигна бент пред това наводнение от вътрешни образи.
Дали Чарлз мислеше и виждаше нещата по същия начин през цялото време?
Републиканският информационен офис (РИО) ми бе уредил три интервюта за период от шест часа, първото от които започваше петнайсет минути след пристигането ми в Миспек Муър. Иля леко ме стисна за ръката, докато слизахме по стълбичката на совалката. От протеиновите ферми се носеше топъл и влажен полъх. Миспек Муър бе център на производство на протеинови полуфабрикати и въгледобив.
— Оставям те сама — прошепна той в ухото ми. — Мразя да бъда в центъра на вниманието.
— Благодаря ти — усмихнах му се. — Наслаждавай се на гледката.
Докато аз разговарях с репортерите, щяха да го разведат из фермите на Миспек Муър. Присъствието му тук бе също толкова формално и подвластно на традициите, колкото и моето, но въпреки това продължавахме да се преструваме, че Иля е над всички политически препирни.
Служителят на РИО, който ме придружаваше, ми представи двамата репортери от информационната агенция на Марс и на Тройката — скромна, но влиятелна фирма, филиал на „ЛитВид“, която наблягаше главно на същността на новините, а не на пикантерията. Преди ме бяха интервюирали единствено репортери на МТС. Споменът въобще не беше приятен.
Служителят на РИО, привлекателен младеж, обвързан семейно с ОМ „Клайн“, ескортира мен и репортерите до опразненото фоайе.
Репортерите бяха дошли от Северен Ноакис с движещ се със средна скорост влак — пътуване през кратеровите тунели, траяло осем часа. Може би затова не изглеждаха никак в добро настроение.
Седнахме на опърпаните кушетки. По-възрастният от двамата репортери постави компютъра си на масата между нас, с включени функции за предаване на глас и образ. По-младият — нервна млада жена с гъста черна коса — започна интервюто.
— Вашето временно правителство разполага с още два месеца, за да успее да примири „Кайлетет“ и останалите дисидентстващи ОМ с другите — каза тя. — От някои места се носят слухове, че „Кайлетет“ просто има нужда от стимул, както и че вие лично имате зъб на Ахмед Краун Найджър.
Повдигнах вежди и се засмях. След това обаче внезапно реших, че вероятно младата жена смята, че това е бил едва ли не непосилен опит за научна разработка.
— Господин Краун Найджър някога представяше интересите на Фрийчайлд Добъл и ръководеше затварянето на група студенти от марсианския университет в Синай. Предполагам, че имате предвид именно това?
Репортерката кимна. Очите й бяха напрегнати.
— Все пак това бе преди доста време. Марс се промени, и то доста много. Аз също се промених…
— Но вярвате ли, че и Ахмед Краун Найджър се е променил? — намеси се вторият репортер и се наведе напред към мен. Почувствах се като мишка, обкръжена от соколи.
— Във всеки случай мирогледът му определено вече не е същия — отговорих.
— Значи смятате, че вие и вашето правителство ще сте в състояние да работите с него и да го уговорите да се включи наравно с останалите в кампанията преди изборите? — настоя репортерката. По-възрастният мъж сякаш ме слушаше внимателно и чакаше да настъпи и неговият час.