— Целта ни е поне частично убеждение. Никак не ни харесва да виждаме Марс разделен на части, и то без особен повод.
— Но от „Кайлетет“ казват, че временното ви правителство е ангажирано с проекти, които биха могли да застрашат стабилността в Тройката — обади се другият репортер.
— Никога не съм чувала подобно нещо.
— Това тук е било излъчено по мрежите на „ЛитВид“ — подаде ми той по-малък компютър. Прочетох написаното на монитора му набързо.
— Свързвали ли сте се някога с Олимпийците? — попита ме репортерката.
— Не смятам, че аз съм човекът, който би трябвало да ви даде подобна информация.
— Как биха могли те да застрашат Тройката?
Засмях се.
— Нямам ни най-малка представа.
— Всъщност ние малко се поразровихме в миналото — продължи репортерката, — и открихме, че за известно време „Кайлетет“ е финансирал тези дисиденти. Учените се разпръснали нанякъде… най-вероятно в посока към МУС. В действителност сега са при вас… нали така?
— Явно в „Кайлетет“ знаят за това повече, отколкото ми е известно на мен — отвърнах аз. — Говорихте ли вече с Краун Найджър?
— Говорихме. С изключени камери. Неговото мнение е, че временното правителство се държи изключително глупаво и приканва Земята към доста сурови действия. Звучеше направо изплашен.
— Ако господин Краун Найджър желае да изрази мнението си по сериозен начин или да сподели което и да било от вижданията си за бъдещето, той би трябвало да се свърже директно с нас, а не посредством задочен диалог по мрежата.
Репортерката премигна и кимна.
— Краун Найджър никак не е глупав. Какво се опитва да направи той според вас?
— Не мога да си губя времето в догадки — отсякох. Хвърлих поглед към служителя от РИО и той набързо прекрати интервюто.
В малките станции като Миспек Муър нямаше метро. В едно раздрънкано такси, докато пътувахме през древните тунели и изпълнения с тежката миризма на мая въздух, служителят от РИО ме погледна предпазливо и попита:
— Според вас какво можем да очакваме в бъдеще?
— Краун Найджър се опитва да провали изборите — поклатих глава мрачно.
— Има ли още нещо, което РИО би трябвало да знае?
— Не и засега отвърнах аз. Облегнах се назад на твърдата и неудобна седалка и почувствах как „подобрението“ в главата ми потръпва. Спомените за брифингите с Олимпийците се смесиха с новото ми мислене. Извиках на екрана на компютъра си някои от документите, които Чарлз ми бе прехвърлил. Символите проблясваха в червено, зелено и пурпурно, сортираха се светкавично в паметта на „подобрението“ и след това започваха да ми изглеждат като част от собственото ми мислене. Независимо от удобството, този начин на възприятие не ми се нравеше все още беше незадоволително да притежаваш подобен суперинтелигентен експерт, прикачен едновременно както в съзнанието, така и в подсъзнанието ти.
Уравненията (които все още не бях проумяла напълно, понеже явно нишките на „подобрението“ не бяха проникнали чак толкова надълбоко) продължаваха да сочат към някакви неясни несъответствия. Притворих очи, опитвайки се да прогоня тези различия и да се концентрирам върху Краун Найджър. Но уравненията не изчезваха.
Имаше още нещо.
Поклатих глава и изругах полугласно.
— Добре ли сте? — попита загрижено служителят от РИО.
— Да, просто се замислих. — Това беше най-добрият отговор, на който бях способна в момента.
От последната ни среща Даян Джохара бе сложила няколко килограма, а изражението й беше по-благо и по-мъдро, но въпреки всичко си бе същата Даян и ние се прегърнахме така, сякаш все още бяхме състудентки и съквартирантки, Джоузеф и Иля непохватно си стиснаха ръце и като всички мъже при запознанство взаимно се преценяваха. Апартаментът имаше три стаи и хигиенна ниша и дори и по стандартите на Миспек Муър беше бедно обзаведен, но бе уютно и спретнато украсен с кувертюри от семейството на Даян и ярки красиви картини от семейството на Джоузеф.
Даян беше облечена в дълга кадифена черна рокля и на главата си имаше тесен шал. Мъжете и жените, последователи на Нов реформаторски юдаизъм трябваше да крият главите си от погледа на Бога. Косата и бе навита на кок от едната страна и според мен така изглеждаше много привлекателна и достолепна. Тя беше открила истинската си красота.