Отидохме при Иля и Даян в малката дневна. Бях им благодарна, че разговорът беше ту за политика, ту за работа, но беше вежлив и те не проявяваха излишно любопитство. Наистина вече ми омръзваше да съм обществена фигура и копнеех за спокойствие. Иля разбра това и бързо измести разговора към темите за храната и фермерството. Даян ме наблюдаваше, когато Джоузеф се хвана да описва плановете на Миспек Муър за разширение. Казах, че ще отида до тоалетната, за да остана за малко сама и да помисля. Осъзнавах, че щеше да дойде време, когато още повече щях да ненавиждам ролята си на обществена фигура, в чието ухо някой винаги подшушваше нещо, чийто живот беше постоянно под наблюдение по „ЛитВид“. Нямаше да мога да прекарвам със съпруга си време, равно дори само на половин брак.
По негласно споразумение с Иля бяхме отложили раждането на деца и знаех, че ако се присъединя към Ти Сандра и ние спечелехме, децата и истинският живот нямаше да ги има години наред.
Мислех си за любезния и откровен Джоузеф и за тревогите му за издълбаването на целия Марс, за хилядите потресаващи или глупави предупреждения, за безкрайните отговорности на тези, които представляваха народа. Те трябваше да вземат мъдри решения, а ако сгрешаха, което все някога щеше да стане, пак трябваше да се стремят към доброто, което не винаги можеше ясно да се дефинира и не винаги щеше да има подкрепата на управляваните. Мислех си за смазващата политическа машина и започвах да се самосъжалявам.
Но бързо ми мина и след като наплисках лицето си, се върнах в дневната. Иля, който разбираше скритите ми мисли и чувства, потупа възглавничките на дивана до себе си и ме прегърна, когато седнах.
— Мъжете ни са добри, нали? — попита Даян.
Прегърнах Иля и се усмихнах, а Джоузеф се изчерви.
Две седмици, след като си сложих подобрение, свиках конференция с Олимпийците в Мени Хилс и споделих подозренията си, че не са ми казали всичко.
Не бях виждала Иля от една седмица. Кръстосвах Марс, ходех по кампании със или без Ти Сандра, ръкувах се и изслушвах сериозно хилядите доброжелатели, не обръщах внимание на тези, които извръщаха глави и не искаха да ми подадат ръка, и си мислех дали някога ще се върна към истинския живот и дали ще мога да го позная, ако това стане.
Срещнахме се в кабинета на вицепрезидента, който току-що беше завършен. Кабинетът бе просторен, но не претрупан, и отговаряше на нашите вкусове.
Чувствах се зашеметена, докато наблюдавах събирането на всичките девет Олимпийци около масата, отрупана с пресни плодове и зърнени вкуснотии за закуска. За пръв път виждах Мичъл Масперо-Гамбакорта — едър и оплешивяващ, облечен в черно, с родословно дърво от малко марсианско ОМ в Хелас; Ю Лю — висок и атлетичен трансформант от Земята, който се бе присъединил към Олимпийците преди две години; Ейми Вико-Персоф от ОМ „Персоф“ — внушителна млада жена с решителни черти на лицето и тих, безстрастен глас; Дани Пинчър — мъж на средна възраст с приветливо изражение, който явно не отдаваше голямо значение на начина на обличане и маниерите. Чарлз седеше на отсрещния край на масата и когато им казах, че искам да прочетат отново записките и докладите си, лицето му остана спокойно и съсредоточено.
— Нещо, което е важно, липсва — заявих в заключение. — Не сте изплюли камъчето.
— Какво камъче? — попита Чарлз с намек за усмивка.
Мъчех се да намеря думи за онова, за което подобрението ме беше накарало да се замисля.
— Цяла канара — уточних.
В стаята беше тихо и никой не се осмеляваше да заговори. Прокарах скованите си пръсти по повърхността на масата пред мен.
— Вашите равенства предполагат нещо много повече. Разбрах го благодарение на подобрението. И ако това тревожи мен, със сигурност тревожи и хората на Земята.
— Никой там няма достъп до нашите данни — отбеляза Чарлз.
— Колко дълго може да бъде пазено в тайна откритие с такава значимост? — попитах. — Седмици, месеци? Сигурно е, че някой на Земята ще разбере, защото там има милиони много по-умни от мен.
— Може би след няколко години някой на Земята ще попадне на това, което ние вече знаем — каза Леандър, който очевидно не се чувстваше спокойно. — Много от нещата, които изучаваме, са плод на разсъждения…
— Не съм съгласен — възрази Ю Лю и протегна мускулестите си ръце над главата. — Изводите, както спомена вицепрезидентът Мейджъмдар, са ясни. Не трябва да бъдем прекалено предпазливи. Познавам много колеги от Земята и на тях всичко ще им е ясно много по-скоро, отколкото на нас ни се иска.