— Откъсване на съдбата — кимнах.
Чарлз яростно заклати глава.
— Забрави за това. То нищо не означава.
— Трябва да разкрием всичко на останалите и да ги поставим при равни условия — и Земята, и Марс, и Пояса — намеси се Чинджа Парк Амой. — Ще се чувствам много по-добре, ако можем да направим това.
— Вече сме взели решение по въпроса за тайната — каза Леандър, намръщен и разтревожен.
Той усещаше разделението в групата. Учените изглеждаха притеснени и дори уплашени. Чувствах се така, сякаш си бях навряла главата в гнездо на спящи стършели и ги бях събудила.
— Цяла канара, а! — обади се Масперо-Гамбакорта.
— Достатъчно! — тихо, но твърдо ги прекъсна Чарлз, който си беше върнал спокойствието или поне така изглеждаше. — Какво смяташ, че сме премълчали, Касея? — Той се наведе напред, с лакти върху масата и се вторачи в мен, сякаш бях най-значимото нещо в света. — Вече имаш подобрение, кажи ни, какво е твоето мнение?
— Не се смятам за гений или че разбирам всичко, но…
— Толкова по-добре — кимна Чарлз. — Ще ни подскажеш какво биха си помислили другите, когато чуят за най-новите открития. А те скоро ще чуят. Кажи ни.
Не исках да оставям Чарлз да води разпита. Чувствах се като студент на изпит.
— Ако имате достъп до континуума на Бел, до всичко, което определя природата на действителността…
— Всички скрити променливи и нищо, освен тях — каза Неемия Ройс, но Чарлз вдигна ръка, за да не ме прекъсва.
— Какво друго можете да променяте? — продължих. — Показателите за механичния момент, неговия ъгъл, въртенето, заряда… — махнах с ръка. — Въобще всичко. Какво друго можете да променяте или контролирате?
— Не всички показатели са податливи на откъсване — уточни Чарлз.
— Така е — потвърди Неемия Ройс.
Чарлз едва забележимо наклони глава в знак на благодарност и продължи:
— Но ти си права и е интересно това, че направи сравнение с камъчето и канарата.
Усетих още по-голяма тежест в стомаха си.
— Подобрението ти подсказва повече, отколкото можеш съзнателно да изразиш. И други имат този проблем. Мисля, че е в минус на създателите му. Това може и да се коригира в скоро време.
— Моля ви — настоях аз.
— Можем да проникнем в частицата и да откъснем показателя от отношението време-пространство. Можем да го променим и да преместим частицата.
— Къде да я преместите? — попитах.
— Където пожелаем. Тук обаче има проблем. Всъщност досега нищо не сме преместили. Защото — той погледна надолу — не можем да местим малки предмети. Не разбираме защо, но континуумът на Бел събира много позиционни показатели. Това има нещо общо със законите, които запазват енергията. Не можем да ги отделяме и нямаме достъп до единични показатели или до малки групи такива, ако са част от неголеми предмети. — Чарлз облиза устни и ме погледна право в очите. — Но знаем как едновременно да откъсваме големи групи показатели. Точно сега не можем да приложим теорията и да преместим тази купа с ориз — каза той и премести с ръка купата на няколко сантиметра, — но повечето от нас смятат, че ако решим, можем да преместваме големи обекти.
— Колко големи? — попитах го аз.
— Параметрите се определят от големината и плътността. Най-малко такива, които имат плътност единица и са двайсет километра в диаметър.
— Готови сме да направим опит — включи се Леандър. В стаята се усещаше странно въодушевление. — Фобос е може би най-малкия обект, който можем да преместим. Централната му ос е двайсет и осем километра, а плътността му е два грама на кубичен сантиметър. Предлагаме да се отправим натам.
Гледах ги невиждащо. Чарлз наклони глава и повдигна вежди, сякаш искаше да ми внуши идеята.
— За къде? — не разбрах.
— Всъщност към Тритон — отговори Чарлз. — Около Нептун е. Никой не предявява претенции към него, а и големината му е подходяща.
— Защо точно Тритон?
Чарлз посочи нагоре и каза:
— Заради летливите вещества. Можем да го преместим и да го разработим. Милиони години ще снабдява Марс.
— Можем да го поставим в орбита — обади се Масперо-Гамбакорта, — и да стържем от него лед. Снежинките ще се носят в атмосферата на Марс и тя след време ще се сгъсти.
— Или можем да го използваме като космически кораб и опитна станция — намеси се Леандър.
— А защо не и двете? — каза Ройс и изгледа колегите си като замислено момче.
— Всички сте мислили за тези неща — изгледах ги аз. — Защо не ни информирахте по-рано?
Ройс заговори пръв.
— Ние, разбира се, все още не сме правили опити. Искахме да знаем със сигурност, защото на всеки ще е трудно да повярва, че… преместването на нещо е възможно. Вярвам, че разбирате.