Това положение беше заложено в конституцията само за извънредни ситуации, каквато в настоящия момент не беше обявена. Аз убедих Ти Сандра, че се налага да се възползваме. Този бюджет ни осигури средства за построяването на голяма лаборатория в Мелас Дорса, където се правеха проучванията за конструирането на по-усъвършенствани версии на генератор за огледална материя. Щяхме да финансираме и преобразуването на малък стар товарен кораб от клас Д, конфискуван от правителството за неплатени орбитални такси.
Корабът стана проекта-галеник на Олимпийците. Те го преименуваха на „Меркурий“.
Когато четири седмици преди изборите се срещнах с Ти Сандра, за да започнем кампанията си, тя ме попита за „Меркурий“. Качихме се на совалка от Сирия за Икария, за да започнем голямата обиколка.
— Приятелите ти си имат играчка — каза тя, след като заехме местата си и роботите ни донесоха чай.
— Така е. Скоро ще започнат изпитанията.
— А ти знаеш ли те как се справят с играчките?
През последните седмици беше отслабнала и не изглеждаше толкова жизнена. Когато разговаряхме, рядко ме гледаше в очите.
— По-добре от мен преди — отговорих.
— Удовлетворява ли те споразумението? Аз не можах да намеря време да го разгледам. Доверявам се на теб за това.
— Споразумението е добро.
— А сигурността?
— Осигурена е, ако мога аз да дам оценка.
Ти Сандра кимна и въздъхна:
— Когато ми изпрати новата информация, ми се искаше да се откажа от кампанията.
— И на мен. Имам предвид, че и аз така се чувствах.
— Но не се отказа.
Поклатих глава.
— Най-ужасното е, че всъщност не вярвам на това — призна тя. — А ти?
Помислих, преди да отговоря, защото исках да бъда абсолютно искрена.
— Аз вярвам.
— Тогава сигурно разбираш какво точно правят.
— Голяма част.
— Завиждам ти. Но аз няма да си сложа подобрение, освен ако ти не поискаш. Мислиш ли, че трябва?
Познавах Ти Сандра и знаех, че постоянно ще я дразни. Тя действаше не толкова според точните факти, а според вътрешното си убеждение.
— Не е необходимо — казах.
— Ще се осланям на теб — предупреди ме тя. — Ако се появят неприятности, ти ще бъдеш моя опора и мой гръб.
— Разбирам.
Ти Сандра погледна през прозореца и за пръв път от началото на пътуването лицето й се успокои и тя въздъхна дълбоко.
— Господи, Касея, можем да направим от Марс рай. Можем да направим всичко, което искаме, за да стане животът по-добър не само за марсианците. Можем да станем богове.
— Все още сме деца.
— Това е клише. Винаги ще бъдем деца. Там някъде сигурно има много по-стари и по-напреднали цивилизации. Те знаят за тези неща и могат да ни научат как да ги използваме разумно.
Поклатих глава със съмнение.
— Не вярваш ли, че има по-велики цивилизации?
— Това е хубава вяра — отговорих. Преди няколко седмици сигурно бих се съгласила с нея.
— Защо вяра? — попита тя.
— Не мога да си представя, че хиляди други знаят това, което знаем ние. Галактиката би приличала на натоварена магистрала. Какво ще можем ние след сто години? Да преместваме планети и да променяме звезди?
Ти Сандра помисли и каза:
— Значи действително мислиш, че сме сами?
— Изглежда ми много вероятно.
— Това е дори по-страшно. И означава, че не можем да се смятаме за деца. Ние сме най-добрите и най-умните.
— Единствените — добавих аз.
Ти Сандра се усмихна и поклати глава.
— Скъпа моя съмишленичке, трябва да ме ободряваш, а не да танцуваш върху бъдещия ми гроб. Може ли да си говорим за нещо по-весело?
Тъкмо щях да й разкажа за инсталираните в Мени Хилс градини, когато тя предупредително вдигна пръст и извади компютъра от джоба си.
— Първо искам да ти дам някои обяснения за „Кайлетет“. Пропуснала си по новините някои искания за парцели.
— Така ли?
— Посъветвала съм всички райони да им отказват. Няма причини да не накараме Краун Найджър да се гърчи и да се безпокои, че ще бъде изхвърлен отвсякъде.
— Бихме ли могли напълно да ги отстраним от ресурсите?
— Искаш политически решения, а все още не си избрана.
— Ти очевидно вече си помислила за това.
— Добре де, след изборите, когато всичко се стабилизира, и разбира се, ако ни изберат, ще се отнасяме към дисидентите като с външни сили със своя собствена територия. Правителството обработва исканията на „Кайлетет“ и другите ОМ, преценява изгодата и обсъжда данъците и таксите, които трябва да се плащат. Но няма да ги лишаваме от нищо, от което имат нужда.