Не можех да разбера в линеарен модел обаче как Чарлз бе направил скока от теорията за потока на данните до природата на континуума на Бел, Колкото повече неща разбирах, толкова повече се удивлявах на постигнатото от Чарлз. То ми изглеждаше свръхестествено.
След този скок не беше толкова учудващо, че можем да местим светове, да общуваме мигновено и да виждаме създаването на една парадигма след смъртта на предходната. Дескрипторната теория се роди в мен и пусна корени към всички необясними неща във физиката, елиминирайки противоречията и безкрайностите в квантовата механика.
Когато ми останеше време, се срещах с Иля. Екипът от Сайан Сълси бе приключил огромния изпитателен купол, предназначен за първия голям опит с непокътната циста-„майка“. Иля заведе Ти Сандра и мен на пътешествие така, както беше направил по-рано и с някои други двойки кандидати.
— Трябва да се подсигуря от всички страни — подхвърли той и ми намигна. — В политиката нищо не е сигурно.
Под купола от пет акра сивият леден прах падаше бавно на повърхността и образуваше прашни петна върху цистите долу. Досега не се бе получило нищо друго, освен слуз с няколко силикатни форми в нея, които приличаха на шуплите на гъба. Изследователската група на Иля беше оптимистично настроена. От контролната зала ги наблюдавахме как изменят условията под купола, като превръщаха сивия леден прах в кален дъжд, после в сняг, а след това променяха концентрацията на минералите и атмосферните газове.
— Искаме да триумфираме в деня на изборите — обясни Иля на Ти Сандра, — и да засенчим победата ви по „ЛитВид“.
Ти Сандра кимна напълно сериозно.
— Вих предпочела да съм на вашето място — каза тя.
— Моля те — обърнах се към съпруга си, — никакви шеги за израстващите марсиански гласоподаватели.
— Нищо не съм искал да кажа — възрази Иля.
Ти Сандра го изгледа с широко отворени очи и стиснати устни.
— Не я слушай. За нас всяко нещо е помощ.
Цистите лежаха върху червения пясък като огромни назъбени черни яйца. Сенките от подпорите на купола образуваха вълнички върху повърхността. Около нас се носеше тънкият призрачен звук на инструменталната инкубационна техника. Старият Марс е снесъл навсякъде яйца, мислех си, докато се приготвяхме за отпътуване. Трябва да намерим правилната комбинация. Прегърнах и разцелувах Иля и последвах Ти Сандра. В тунела към терминала на совалката бяхме оградени от охраната и двама въоръжени роботи.
Нямаше да се видим до нощта преди изборите. За последен път видях Иля на парапета към терминала, заобиколен от охраната, която пътуваше след нас. Той махаше в нашата посока, но изглеждаше разсеян. Чувствах прилив на топлина при мисълта за неговото търпение и красота. Спомням си, че целувката ни беше дълга, защото знаехме, че седмици няма да се видим.
Само от две години мой съпруг.
Мой съпруг.
Част пета
В потъналата в полумрак стаичка за дебати Ти Сандра и най-близкият й опонент Рейф Олсон от Коперник се бяха изправили зад подиуми, целите покрити със златисти петна. Ти Сандра огледа приятелски насъбралата се аудитория, като постоянно се усмихваше и кимаше с глава. Дебатите се провеждаха в МУС и се предаваха пряко за цял Марс. Три милиона пълнолетни марсианци наблюдаваха лоялно въпросната церемония. Това представляваше една десета от процента част от аудиторията на най-гледаните предавания по „ЛитВид“ на Земята.
Събитията на Марс бяха тривиални, що се отнася до стойност, но доста значими от емоционална гледна точка. Сигналите на „ЛитВид“ вече тръгваха по външната мрежа, снабдени с текстови коментари по цялата Тройка. Марсианската предизборна кампания беше значителна новина за всички — първият истински изпит, положен от един свят/нация, тъй като всичко останало представляваше раждането му и израстването му.
Криво-ляво преминах през дебатите с моите опоненти и мисля, че се справих доста задоволително. Само че на цял Марс нямаше човек, който да може да се опре на Ти Сандра. Беше израснала в политическо отношение с такава грациозност и стил, че се чудех дали въобще на света ще се появи някой, достоен да я замести. Тя поемаше с невероятна гъвкавост всички напрежения и ги отхвърляше настрани небрежно, като по този начин силата й дори ставаше по-голяма.