Олсон беше тих и ефективен. Явно бе наясно с това, какво иска и какво може. Често ми хрумваше мисълта, че вероятно той щеше да е много добър президент. Може би беше по-мъдър от Ти Сандра. Само че лидерството никога не произтичаше единствено от мъдростта. Олсон се бе подложил на най-малко три подобрения (или поне ние знаехме за толкова) — две социални и едно техническо, но въпреки всичко не можеше да се мери с Ти Сандра по инстинкт и стил.
Бях седнала на първата редица. Отляво на мен седеше Денди Брейкър, а отдясно — ректорът на МУС, заедно с жена си. Зад нас бяха насядали около хиляда студенти. Ситуацията изглеждаше направо древна — сякаш се развиваше преди столетия: много демократична, много хуманна, едно съревнование между най-доброто, което можеше да предложи Марс.
Ректорът, Хелмут Франкел, потупа ръката ми и прошепна в ухото ми:
— Един червен заек сигурно е много горд, нали?
Съгласих се с усмивка. Знаех, че Иля ни гледа в момента; чувствах се невероятно близо до него. Знаех, че и Чарлз по всяка вероятност ще ни гледа. Игричките започваха.
Мислителят на МУС, Маршал, който бе инсталиран преди две години, имаше образ на солиден марсиански университетски професор, около двайсет и петгодишен на вид, но въпреки това в косата му имаше тук-таме сиви петънца. Изображението се поклони пред аудиторията, която го аплодира учтиво, след това към сцената и накрая започна:
— Президент Ерзул, претендент Олсон, получих множество въпроси от гражданите на нашата млада република — както хора, така и мислители — и ги изследвах внимателно, за да отделя онези проблеми, които явно ги вълнуват в най-голяма степен. Първо бих искал да попитам претендента Олсон как вижда политиката на Републиката, касаеща износа на високи технологии като нанодизайна например?
Олсон дори не се и замисли:
— Тройката трябва да се отнася с Марс като с пълноправен икономически партньор и да не налага никакви ограничения върху високите технологии. Макар че икономическото ни положение спрямо основния износител на нанодизайн — Земята — не е особено добро, аз вярвам, че независимо от това имаме морално преимущество като дете на един свят — наша родина. Защо й е на Земята да не се отнася с нас като с пълноправен партньор, взимайки предвид едно евентуално бъдещо обединение на цялата Слънчева система в един общ алианс от суверенни държави и светове, събрани под шапката на една обща цел?
— А въпросната обща цел ще бъде така нареченият „Наплив“ — крачка напред към завоюването на звездите?
— Погледнато в дългосрочен план — разбира се. Лично аз споделям вярата на земните правителства в необходимостта от едно евентуално разширение. Само че пред нас стоят и други цели, които са далеч по-важни и неотложни, и сред тях се нареждат отварянето на вратите пред всички научни и технологични открития, като по този начин се премахне неравенството в техническо отношение.
Олсон не знаеше кой знае колко (ако въобще знаеше каквото и да било) за Олимпийците, следователно имаше предвид оплакванията на Марс от ограничения достъп на планетата до земните технологии. За мен обаче това твърдение беше доста попресилено.
— Президент Ерзул, какъв ще бъде вашият коментар върху отговора на претендент Олсон?
Ти Сандра постави ръце върху подиума и изчака известно време. Няколкосекундната пауза бе доста многозначителна. В политиката винаги има голяма доза шоу. Ти Сандра никога нямаше да отговори прибързано или прекалено елементарно.
— В момента няма нация или политическа сила, която да разглежда нещата в дългосрочен план от позицията на алтруизма. Следователно нямаме повод да очакваме Земята да се държи с нас като майка към детето си. В края на краищата имаме своя планетарна гордост, наши собствени преимущества и достойнства, собствени стоки и изобретения, които бихме могли да предложим. След време това ще изиграе значителна роля. Трябва да израснем и да се превърнем в достойни конкуренти, трябва да си извоюваме място в Тройката, без да се налага да разчитаме за това на „подаръци“ или „услуги“. Другите може и да изпитват необходимост от нови завоевания, но Марс сам по себе си е значително завоевание. Можем да се развиваме и ще се развиваме, докато достигнем собствената си зрелост във време, когато ние решим.
— Но не би ли следвало Тройката да ни третира като равни, като се имат предвид историческите връзки, които ни свързват? — попита Маршал.
Ти Сандра се съгласи, че това би било добре, но добави: