— Ние възнамеряваме никога да не се намесваме в развитието на Земята или на който и да било член на Тройката. Всичко, което искаме в дългосрочен план, е Тройката да не застава на пътя ни и да не ни пречи по никакъв начин. Приветстваме икономическите връзки, посрещаме с разтворени обятия всички възможни форми на отворена търговия, само че не можем да разчитаме на неприемливи очаквания или емоции.
Останаха й около трийсетина секунди от полагащото й се за отговор време. Тя ги използва, за да доразвие мисълта си:
— Марс е една богата пустош, покрита със станции, в които живеят сурови, издръжливи и разкошни хора. Израснахме като независими фамилии, сътрудничехме си и помагахме на всички останали живи, търгувахме помежду си и споделяхме всичко, за да просперираме. Според лично моето убеждение това е част от естествения ход на нещата: добро, разменяно между равни, а не постоянни съревнования. За да контролира балансите и да запълва възникващите пукнатини и празноти, които не могат да се оправят от само себе си, е необходимо едно силно и справедливо централно правителство. Успехът на марсианското правителство зависи от това, дали то ще успее да не ограничава и сковава най-великите ни сили, а да им позволи те да се съберат в едно и да паснат едно към друго в някаква величествена интелектуална схема, която няма да има аналог в досегашната човешка история.
Ректорът Франкел се наведе към мен и прошепна:
— Брилянтно твърдение и перфектно заключение! Надявам се, че в действителност тя не вярва във всичко, което изрече.
Образът на Маршал се извърна към Олсон.
— Правителството на президент Ерзул вече доказа, че е доста ефект ефект ефект иф… ек…
Образът изведнъж рязко застина, след което премигна и изчезна. По мониторите на „ЛитВид“, разпръснати из цялата зала, преминаха хаотични вълнообразни линии. Не след дълго и те изгаснаха. Нисък шум, излязъл от озвучителните тела, премина из залата, след което бавно заглъхна. Чух как до мен Денди скочи незабавно на крака, хвана ме за рамото и на практика просто ме издърпа от стола. На сцената двама бодигардове и един робот светкавично обкръжиха Ти Сандра, друг бодигард пък се насочи към Олсон. Светлините в цялата зала изгаснаха.
— Лягай долу! — прошепна рязко Денди. Коленичих на земята до него. Залата се изпълни с развълнувани гласове, някои дори изпищяха. Усетих как тялото ми се изплаши, още преди дори мозъкът ми да реагира подобаващо.
Денди ме побутна напред и запълзяхме на ръце и колене. Той ме прикриваше с тялото си като някакъв свръхгруб любовник, докато и двамата не се озовахме под прикритието на стълбището. Чух Ти Сандра някъде зад себе си.
— Тук ли си, Каси? — попита ме тя.
— Тук съм — отвърнах.
— Тихо! — заповяда Денди.
Близо до нас премигна светлината на фенерче. Един от охраната се мъчеше да прочете написаното върху малка метална пластинка, прикрепена към парапета близо до началото на стълбището. Шефът на охраната на Ти Сандра, Патси ди Ворно, жена с невероятно остри черти на лицето и с доста внушителни мускули, плесна нещо, което на пръв поглед наподобяваше глина за моделиране, върху ръката ми. Изпищях, защото то бързо се разпростря и покри тялото, врата и главата ми, като разроши косата ми и я притисна доста болезнено. Добре, че поне ми остави дупки, през които да дишам и да виждам какво става наоколо. Ди Ворно обви подобно нещо върху двете ръце на Ти Сандра. Сега вече бяхме покрити с чувствителна наноброня. Въпросното покритие бе доста интелигентно и мобилно: то чувстваше приближаващата се опасност и ни покриваше с непробиваема обвивка със скорост като на съкращаващ се мускул. По този начин всяко приближаващо се към нас бързо чуждо тяло щеше да бъде взривено, за да бъде спряно. Това пък ни правеше опасни за всички около нас.
Охраната изръмжа само няколко думички, в резултат на което двете с Ти Сандра бяхме повлечени към стълбите като чували с картофи. Стигнахме до някаква малка стаичка, очевидно използвана за склад. Бодигардовете ни притиснаха към стената и осветиха с фенерчетата си всяко едно кътче. Между стените се разнасяха кодираните реплики, разменяни между тях, подобни на полудочути шепоти между изплашени до смърт деца.
Никой не дойде след нас. Четирима бодигардове и два робота набързо обезопасиха стаята, като залепиха по стените сензори и извадиха оръжията си. Оказа се, че роботите са доста по-тежко въоръжени, отколкото си мислех — в тях имаше автоматични оръжия, късообхватни електронни лъчи и селективни биошокови уреди, които можеха да отблъснат всяка армия от нападатели, били те хора или животни.