— Всички комуникации са прекъснати, с изключение на честотите на охраната, но и те не са активни — съобщи Джак и поклати глава. — Сателитните връзки също са се разпаднали. Можем да отидем до някоя площадка за излитане и да пробваме да се свържем по вътрешния оптичен кабел.
— Тук няма такива — отговори Денди. — Защо да не опитаме по честотата на охраната?
Джак помисли и отговори:
— Съмнявам се, че някой се е включил. Докато не се свържат с Пойнт Уан, президентският екипаж ще мълчи и ще остане във въздуха.
— И все пак Пойнт Уан не разчита на координацията на мислителите — разсъждаваше Денди. — Но те са свързани с тях и компютрите проследяват средствата за комуникация, както всичко останало.
— Дали според теб има вируси? — попитах го аз.
Денди поклати глава, защото не искаше да се обвързва с по-категорично твърдение. Джак обаче протегна дългите си ръце към тавана на тунела, докосна го с пръсти и каза:
— Отново сме дали ръководната роля на земните мислители. МУС разчита на тях за всекидневната си дейност.
— Но не и за животоподдържащата апаратура — възразих.
— Вярно е, но всичко е координирано. Компютрите са във връзка с мислителите, те от своя страна им дават инструкции на високо ниво и дори и резервните системи получават сигнали от главния компютър, който също е мислител. Опитахме се да ги прочистим, но не успяхме.
— Значи става дума за земни вируси — отбеляза Денди. — Но защо са ги пуснали?
Джак избърса ледените кристали в панталоните си и ме попита:
— Госпожо вицепрезидент, къде са сега Олимпийците?
— Част от твоите хора осигуряват безопасността им.
— Да, но знаете ли къде са?
— Предполагам, че повечето са в Мелас Дорса. Или поне основната група на Франклин е там. Други може да са в Изследователския институт на Тарсис заедно с Леандър.
— Трябват ми повече подробности — каза Джак. — Ще ме информирате ли?
— Ще се опитам — отговорих аз.
— Трябва да намерим скривалище, което има топлоизолация. Ще останем там, докато от Пойнт Уан ни кажат какво да правим, ако все пак са в състояние да ни се обадят. Ако не се свържем с тях до няколко часа, ще се качим на влак и ще се измъкнем.
Тримата седнахме в неосветен стар страничен тунел, в който все още имаше втвърдени вулканични скали, но беше по-топъл, от по-дългите тунели. Чудех се дали ще мога да намеря пътя до купола, където за пръв път се срещнах с Чарлз и където студентите се бяха събрали преди излизането на повърхността.
— Имам своя версия — започна Джак. — Но първо трябва да ми разясните някои неща.
— Съгласна съм — кимнах.
— Не бързайте, госпожо — опита се да се пошегува Денди. Първо проверете дали може да му се вярва.
Джак ме изгледа сериозно.
— Добре, нека това да е първо — каза той.
Извадих компютъра, свързах го с неговия и проверих надеждността му, като сравних закодираните сигнали. Оказа се, че и Джак и Денди можеха да имат достъп до свръхсекретна информация, но само когато е изрично необходимо да я знаят.
— Смятам, че Земята следи нашия поток от данни — започна Джак. — А това е много лошо, защото ни прави ужасно уязвими. Според плановете ни за извънредни положения трябва да ви изведем до безопасно място по наш избор. Членовете на правителството ще поддържат връзка един с друг чрез защитен сателитен канал. Ако приемем, че в повечето ни мислители все още има вируси и че те са заразили също и компютрите, положението става много лошо. Станциите ще загубят връзка помежду си и ще могат да комуникират само чрез пряка оптична връзка. За няколко дни губернаторите няма да могат да докладват за положението на Мени Хилс. Цялата техника ще трябва да се настройва на марсианските компютри и да започне да изгражда наново базата данни.
— Ще продължат да проследяват информацията ни — обади се Денди. — Хващам се на бас, че компютрите ни със сертификат също ще бъдат заразени.
— Така е, защото се предоверихме на Земята — намръщи се Джак. — Сега трябва да знам, госпожо, каква полза има Земята от това. Само за да провали правителството ли е предприела тези мерки?
— Не — отговорих аз. — На тях им е нужно едно стабилно правителство.
— Нима притежаваме нещо, което толкова много да ги уплаши? — попита Джак.
— Да — потвърдих, като пренебрегнах обичайните си увъртания, защото най-вероятно животът ми зависеше от тези двама мъже.
— Олимпийците свързани ли са с това? — продължи Джак.
— Да.
— Попитах ви, защото преди месец им беше осигурена свръхсекретна охрана, а аз бях автор на стратегията. Видя ми се необичайно за изследователски екип.