Компютърът на Джак отново избръмча и той получи още едно закодирано съобщение.
— Пойнт Уан все още работи — безстрастно съобщи той, — но сателитите ни излизат от строя, веднага след като ги оправим. Те явно наистина искат да ни уплашат.
— Какво е съобщението? — попитах и станах от седалката.
— Само за ваше знание е. Послание от президента, съдържащо статута на човека, с когото ще разговаряте в Мени Хилс. Явно „Кайлетет“ функционира, а също и някои малки ОМ — ренегати, но само те.
Той прехвърли на моя компютър съобщението от Ти Сандра, което беше текст само с една снимка.
Скъпа Касея, сега ти водиш преговорите. Земята разговаря с нас чрез симпатизанта си „Кайлетет“. Ще се срещнеш с някой, избран от Краун Найджър. Земята се страхува. Някой от осведомените е проговорил. Дали е Зенгер? Всички Олимпийци се крият. Дала съм инструкции, които сега не мога да ти кажа. Каквото и да ни струва да си възвърнем Марс — в следващите няколко месеца или дори години, ние все пак държим козовете. Когато пристигнеш, ще научиш вестта за моята смърт. Обичам те и ти поверявам нашето дете. Повече няма да комуникираме, поне до момента, в който не се наложи да подновим битката. Под повърхността има скакалци.
Под текста имаше снимка на Ти Сандра с усмихнато, но изпито лице. Включих компютъра на изтриване и снимката изчезна.
Има скакалци.
Джак се наведе към мен и загрижено докосна ръката ми.
— Добре ли си? — попита ме той.
— Какво знаеш за скакалците? — попитах го на свой ред аз.
Джак се изправи и отърка ръце в коленете на панталоните си.
— Господи! — възкликна той. — Те са забранени с договор в Тройката. Какво, за Бога, сме направили на Земята? Да не би да са…?
— Президентът казва, че са.
Джак изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да заплаче, ядосан и изпаднал в ужас едновременно и неспособен да се помръдне.
— Господи! — възкликна той за втори път и няколко минути не можеше да изрече и дума.
— Има скакалци — казах отново, за да се опитам да го извадя от състоянието му.
Той скръсти ръце и извърна поглед от мен, свил замислено вежди.
— Какви са начините да контролираш цяла една планета от друга част на Слънчевата система? Един от тях е да я заразиш с нанофабрики, които изграждат различни автоматични оръжия и самонасочващи се роботи. Марс е благодатна почва за това. Използват се високосиликатни и алуминиеви материали с голямо съдържание на желязо. Избират стари мини или на пръв поглед неизползваеми зони, богати на тези материали, които могат да бъдат проучвани, без да се предизвиква голямо безпокойство. Пръскат семената на нанофабриките от орбита. Това може да го направи и един-единствен малък кораб. Срещу такава жестокост не можем да се защитаваме.
Спомних си за опитите на „Кайлетет“ да придобие парцели земя с мини. Може би Краун Найджър е искал да ни предупреди, което е било последната му проява на почтеност, преди да поднесе душата си на тепсия на Земята и да остане единственият оцелял политик от завладения Марс.
Питах се дали Стан и Джейн все още са живи.
— Можем да се бием със скакалците — предложих аз.
— Нямаме дори и най-малка възможност да разрушим всички фабрики — отговори Джак. — Всички нации и алианси са подписали специален договор, който ги забранява.
— А ние сме твърде млади и наивни и не сме помислили за собствената си отбрана.
— Теоретично след една-две години нашите учени биха могли да разработят средство за противодействие. Може би болест на нанониво. Но ако скакалците са разработени от Земята, ние… — той не довърши изречението си.
Но ние имахме средство за отбрана и то беше толкова страховито, че бе провокирало такива действия от страна на Земята. На крайностите се отговаря с крайни действия. Бъдещето ми се струваше не просто опасно, не просто неясно — то беше непонятно.
Денди остави управлението за кратко, за да ни каже, че линията пред нас е чиста в разстояние на петстотин отсечки. Обяснихме му за предупреждението за скакалци и лицето му посивя. За предстоящата смърт на Ти Сандра обаче не им казах нищо.
Джак зае мястото на Денди и локомотивът продължи да се носи през Марс, като заобикаляше неравния терен южно от Маринър Вали и Еос Касма.
Никога не се бях чувствала толкова самотна и потънала в тишина. С краката си усещах плавните вибрации на влака, докато правеше завои. Денди заспа дълбоко, облегнат на кабината и изпънал крака като спящо момче.