— Заедно преди не чак толкова много години извършихме някои доста смели неща. Някога, спомням си, презирахте централистите.
— Да. А сега съм един от тях.
— Още по-лошо. Сега вие сте държавата.
Никой от двама ни не желаеше по някакъв начин да наруши формалната и ледена рамка на разговора.
— Къде са документите ви? Отказвам да разговарям с вас, докато не се убедя, че имате правомощията, за които претендирате.
Шон Дикинсън заговори отново:
— Разполагаме с необходимите документи. Представляваме група хора от Земята, които в момента контролират значителна част от Марс. Въпросната група не желае самоличността й да бъде разкрита, но ни снабдиха с кодирани идентификатори, които трябва да потвърдят кои сме ние. Въпросните документи бяха проверени на ръка, тъй като компютрите ви, които отговарят за охраната, също както и останалите машини, не функционират.
— Така ли е? — обърнах се към Лий Уокър, която стоеше зад Хенри Смит. Тарек Фиркази влезе в стаята и най-спокойно се настани в едно от креслата.
— Кодовете им съвпадат със земните кодове, съобщени на всички правителства от Тройката — кимна Лий Уокър.
— Долни страхливци — изрекох аз, клатейки глава. — Не се ли боят от собственото си обществено мнение? Това си е жива касапница, напълно незаконен акт.
Шон Дикинсън се усмихна.
— Може ли вече да започнем със сериозната част от разговора? — попита невинно той.
Хвърлих му възможно най-кръвнишкия си поглед. За момента това беше единственото, което можех да направя. Другата възможност, за съжаление неизпълнима, беше да се наведа напред и да му зашлевя шамар.
Избрахме си една маса и седнахме зад нея.
— Упълномощен съм да ви направя предложение.
Посочих с жест Лий Уокър.
— Марс е бил атакуван без основателна причина — заявих. — Да не би „Кайлетет“ да помага на агресорите?
Шон леко се приведе напред.
— Републиката — държавата, на която Марс реши да се предаде — разработва много опасни оръжия. Като се вземе предвид политическата ситуация в Тройката (абсолютно миролюбива от около шейсет години насам), това изглежда нехарактерно и доста глупаво.
— Не разработваме никакви оръжия — възразих аз.
— Казаха ми, че въпросните оръжия притежават такава разрушителна сила, каквато нямало нито едно от досега разработваните.
Не виждах причина да продължим да дискутираме темата.
— Споделете предложението си и давайте да приключваме с всичко това.
— Групите, отговорни за действията от последно време, ще премахнат всички блокади върху марсианските бази данни, ако хората, изброени в този компютър… — Той побутна към мен собствения си компютър. Извъртях го, за да мога да погледна монитора му. — … Ако тези хора бъдат предадени лично в моите ръце в срок от седемдесет и два часа. Ще ги приема тук, в Мени Хилс, и ще имам пълната свобода да ги отведа където и да е. Не изключвам вероятността да ги отведа и на Земята.
Зачетох се в списъка: вътре бяха всички Олимпийци, Зенгер, Кесейрес, както и още деветнайсет души — сред тях най-блестящите марсиански учени.
— И какво смятате, че ще постигнете? — попитах.
— Мир — отвърна Шон Дикинсън. — Ще се върнете към нормален начин на живот. Ще спасите човешки животи.
— Без скакалци?
— Скакалци ли? Това пък какво е? — учуди се той.
— Бойни роботи. Наноармии — поясних аз.
Шон Дикинсън изглеждаше неподправено удивен.
— Вашите господари явно не са ви казали всичко. Или пък нарочно се правите на невинни.
Шон Дикинсън сви рамене.
— Това, което Земята сега прави с Марс, ще наруши равновесието в цялата Тройка — продължих. Гласът ми изневеряваше. — Никой никога няма да е в състояние да се почувства в безопасност.
— О, моля ви, само не ми изнасяйте проповеди — възрази Шон Дикинсън.
Гретъл направи крачка напред.
— Според мен ние имаме далеч по-добра представа за това, какво точно е равновесие и какво — не, отколкото вие — каза тя.
— Да, вие и вашите младежки идеали… Господи, Шон, та вие в момента работите за Краун Найджър!!! — избухнах аз и с огромно усилие на волята се овладях. Тялото ми трепереше от контролирания гняв. Три дена. — Републиката няма право да отвлича граждани.
— Това, което означава всичко според мен, е, че Земята ни смята за много неблагонадеждни и отказва да вярва на добронамерените марсиански действия — заключи Шон Дикинсън. — Деветдесет и осем процента от цялото човечество все още продължава да живее на Земята. Ако те знаят за вашето правителство това, което знам и аз, никак не е чудно, че не ви се доверяват.