Два дни совалки и влакове правеха непрекъснати курсове до новата столица, водейки магистрати и юристи, които горяха от желание да потвърдят наново независимостта и самото право на съществуване на Републиката; носейки чисто нова екипировка и експерти, твърдо решени да прочистят планетата от земното замърсяване.
Цели два дни аз бях действащ президент, като прекрасно знаех, че длъжността ми е само временна. Вярвах, но не знаех със сигурност, че Ти Сандра е жива и е в безопасност някъде. Бях загрижена, че все още не се показва. Не беше в стила й да не поема и най-малкия риск. Политиката изискваше тя да се появи, дори и само за да вдъхне увереност на гражданите на Марс.
Почти не спях, едва намирах време, за да ям и постоянно се местех от станция в станция из цялата Арабия Тера със совалки и влакове, като не прекарвах повече от няколко часа на едно и също място. Изобщо не вярвахме на земните обещания. Веднъж опарени, щяхме още дълго да духаме кашата.
Пет дни след трансфера на Фобос ме поканиха да наблюдавам завръщането му в орбита от една обсерватория в Пасхел Стейшън в близост до Касини Бейсин. Губернаторът на Арабия Тера, Лексис Сиър Камерън, трима от нейните помощници, Денди Брейкър и Лий Уокър стояха до мен. Бяхме покрити с огромен пластмасов купол. Вдигнахме наздравица с чаши шампанско, като този път гледахме на изток.
— Страшно ми се иска да знаех какво означава всичко това — изрече губернатор Камерън.
— Повярвайте ми — и на мен — въздъхнах аз.
— Според мен това означава, че повече никога няма да ни се наложи да молим за милостиня — обади се Лий Уокър.
Усмихнах се, но не можех да споделя оптимизма й. Нашият триумф щеше да бъде доста краткотраен.
— Трийсет секунди — обяви Лий Уокър.
Изчакахме. Дори не можех да мисля — толкова бях изтощена. Нуждаех се от пълно прочистване на тялото. По дяволите, чувствах се така, сякаш се нуждаех от подмяна на цялото тяло.
Фобос бавно се появи: полумесец, който грееше на девет или десет градуса над хоризонта. Лий Уокър направи някакви изчисления, след което потвърди, че Фобос се завръща на обичайното си място.
Страшното куче се беше завърнало и пътуването явно въобще не му се бе отразило зле.
Не допих шампанското си. Благодарих на губернатора и подадох чашата си. Денди набързо ме придружи до центъра. Нямаше за кога да се туткаме повече…
Лий Уокър оправи връзките по новите сателити и ми показа по „ЛитВид“ реакциите на Тройката. Наблюдавах и слушах безмълвно, вцепенена и изолирана от останалия свят.
Не бях чувала нищо за Иля от началото на Замръзването — така марсианските журналисти бяха нарекли кратката война.
По цялата Тройка бе избухнал, утихнал и пламнал наново бурен гняв срещу провинението на Земята, изразил се във всеобщи бойкоти на всички доставчици на космически услуги. Общо взето това беше доста непрактично, понеже Земята бе складирала ресурси за няколко години напред като предпазна мярка срещу евентуални пазарни сътресения. Само че политическите рокади се очертаваха да бъдат доста сериозни.
От градовете в астероидния пояс пристигаха масово инженери, които искаха обяснение за земната агресия.
Луната, както трябваше и да се очаква, се опита да се сниши. Но дори и там независимите комуникационни мрежи изобилстваха от вбесени и яростни призиви за оставки, разследвания, референдуми. Няколко независими лунни ОМ изразиха публично солидарност с новообявената Федерална република Марс. Можех да усетя как страхът се носи като ехо из цялата Слънчева система, особено в уязвимия Пояс. Отсега нататък доверието в добрата стара Майка Земя беше безвъзвратно изгубено.
Най-накрая президентът на Съединените щати на Южното полукълбо ме помоли за съвместно разследване за причините на конфликта.
— Трябва да разберем какво именно се е случило и да открием хората, осмелили се да издадат тези заповеди — заяви той, — за да избегнем евентуални, дори по-лоши сблъсъци в бъдеще.
— Що не оправите собствените си бакии — промърморих аз. Вече не вярвах и на думичка, изречена от земен политик.
— Това тук е доста интересно — отбеляза Лий Уокър, поставяйки компютъра си пред мен. Тя си бе проправила път през няколко защити до една малка, но изключително добра земна мрежа, наречена Лумен. Не ми каза как бе успяла да се сдобие с абонамент за нея — Марс имаше множество агенти, пръснати навсякъде. Несъмнено Пойнт Уан бе вербувал най-добрите от тях. — Пристигна при абонатите преди около шест часа.