Промърморих на глас някои от дейностите на подобрението.
Денди влезе в тъмната кабина, носейки ми вечеря.
— Може ли? — запита той.
— Ти си моето вдъхновение — казах. — Тъкмо съм обхваната от размисли за физика.
— О — възкликна той. — И какво точно ти „казват“ те?
Поклатих глава.
— Не съм гладна.
— Тарек заяви, че ако не ядеш, ще бъде принуден да те храни насила. — Усмихна се леко и остави подноса пред мен. Взех си неохотно няколко хапки от храната и се насилих отново да заспя.
Сигурно все пак съм успяла за известно време, защото Денди и Лий Уокър изведнъж се изправиха пред мен. Лий Уокър разтърсваше леко ръката ми.
— Госпожо вицепрезидент — каза тя. — Вече сме абсолютно сигурни. Тя е жива.
Взрях се в нея замаяна и объркана.
— Ти Сандра е жива. Имаме потвърждение.
— Благодаря.
— Получи се съобщение от президента — продължи Лий Уокър.
— Била е ранена — поясни Денди. — Държали са я в камера за възстановяване на някакво тайно място.
Извадих компютъра си и го допрях до този на Лий Уокър. Оставиха ме сама, докато слушах Ти Сандра. Очите ми се изпълниха със сълзи, когато видях лицето й; можех едва ли не да си представя поддържащата екипировка около нея. Нямаше вид на страдаща, но очите й губеха фокус и това ми привлече вниманието. Нервната й система беше под наноконтрол.
— Моя малка сестричке Каси — започна тя. Устните й залепнаха за момент и Ти Сандра известно време мънкаше думите. Някой й даде да отпие от чаша с вода. По устните й проблеснаха капки. — Изключително съм благодарна за това, че понесе този ужасен товар през изминалата седмица. Нашият малък трик почти се превърна в действителност. Ние наистина катастрофирахме със совалката по склоновете на Павонис Монс. Явно специално са се целили в мен. Пол е мъртъв.
Сълзите ми течаха неудържимо и целият ми гръден кош хъркаше. Чувствах се така, като че ли цялото ми тяло ей сега ще се сгромоляса и сърцето ми ще се пръсне. Простенах.
Денди надникна в стаята ми за миг, но веднага затвори вратата.
— Казват, че съм загубила половината си тяло. Моето голямо и прекрасно тяло. Ще се възстановя все някак си. Дори в момента вече отглеждат нови тъкани. Но няма нито мислители, нито най-обикновени компютри, които по някакъв начин да контролират процеса — просто двайсет доктори-хора, наредени в кръг около мен. Страшно съм гладна. Поглъщам толкова много, когато много други са ранени. Но те едва ли ще ми позволят нещо, което би ми нанесло по-голяма вреда. Не чувствам никаква тъга сега, скъпа моя. Казват, че така ще бъде още доста дълго време.
Каси, казах на Чарлз и Стивън да го направят. Веднага след катастрофата, преди да загубя съзнание. Надявам се, че съм била с разума си. Това не нагнетява нещата, нали? Помолих ги и те ме увериха, че са готови. Имаше опасност, но можеше да стане. Сега това вече е факт. Ти трябва да им позволиш да научат колко благодарни сме им всички. Има още толкова много работа за вършене…
Ще се наложи да ме заместваш още известно време. Ти си повече от моя опора сега, Каси. Ти трябва да бъдеш мен по същия начин, по който си и себе си. Аз не мога да разсъждавам така, както би ми се искало.
Изведнъж страшно ми се прииска отново да съм малко момиченце, което не е отговорно за абсолютно нищо и има до себе си други хора, които да го защитават. Дори — което беше още по-лошо — чувството за всепоглъщащ страх дълбоко се бе вкоренило в мен. Изключих компютъра си, като прекъснах Ти Сандра по средата на изречението й, и почти изкрещях, не, изпищях на Лий Уокър да влезе. Тя се появи на вратата с пребледняло лице и коленичи до леглото ми.
— Намери Иля — направо й заповядах аз, като я сграбчих за врата.
— Опитваме се — каза Лий Уокър. — Търсим го още от момента, когато потокът данни започна да намалява.
— Моля те, просто го намери и ми съобщи за това!
Тя кимна, стисна здраво ръката ми и отново излезе от стаята. Ти Сандра продължи, подтикната от натискането ми на бутона за възпроизвеждане:
— … мисля, че имаме твърде малко време, за да се опитваме да постигнем някакъв консенсус. За провеждане на избори пък не може да става и дума. Републиката все още е застрашена и този път опасността, която я заплашва, е може би по-голяма от всякога. Слънчевата система е опасна. Повярвай ми, Слънчевата система е опасна за Марс. Помоли Чарлз да ти обясни какво точно имам предвид. Равновесието на абсолютно всичко вече е нарушено. Някога използвахме страха, за да превъзмогнем ефекта от ужаса. Чуй ме добре: ние сме жертвени агнета, ти и аз. Ние трябва да бъдем принесени в жертва в името на по-велики цели.