— Колко тежи цялото това чудо? — попитах Леандър, докато Чарлз разливаше чая.
— Около четиристотин хиляди килограма — отвърна Леандър. — Доста го „пообелихме“ в сравнение с предишния път. По-голямата част от тежестта му е в помпите.
— Аха — кимнах, кръстосах крака и се заех да топля ръцете си на чашката чай.
Чарлз напълни чашата си и коленичи върху възглавницата. После хвърли към мен бърз поглед, аз се засмях и той бързо извърна очи, сякаш се срамуваше от нещо. Съсредоточи се върху масата и сладкишите върху нея.
— Предвиждахме какво ще се случи. Включително и Ти Сандра. — Думите излизаха с труд от устата му. Впих поглед в Чарлз, като че ли утолявах някакъв нов, избухнал в мен свиреп глад, чувствайки някаква странна смесица от страхопочитание и напрегнато страдание.
— Ти Сандра ни инструктира да стигнем до Фобос по какъвто можем начин и да го размърдаме.
— Нима тя знаеше, че вече сте готови да направите подобно нещо? — изненадах се. — Понеже аз със сигурност не знаех.
— Предполагаше. Досещаше се. Или в противен случай ни е помолила в порив на отчаяние… Определено в онзи момент не бяхме чак толкова подготвени. Заредихме „Меркурий“ с гориво и преместихме всичко, което можахме, на борда му. Най-трудната част от плана ни бе да обезпечим помпите с независимо електрическо захранване. Бяхме готови за излитане дванайсет часа след началото на Замръзването.
— Ами координатите, навигацията?
— Подготвихме се, докато чакахме по-нататъшни заповеди от Ти Сандра. Стивън и аз създадохме работна хипотеза, разработихме подробностите — координацията между енергийните дескриптори и така нататък, съвместихме усилията на двигателя така, че да премести всяка една частичка от Фобос, заразглеждахме го като една завършена система…
— Чарлз трябваше да се интегрира с мислителя „Куантум Лоджик“ — вметна Леандър.
— И добре ли си? — попитах Чарлз.
— Да — кимна той. — Цялата процедура мина чудесно. Никой не знаеше нищо, с изключение на Стивън и мен, но всички чувстваха спешността на ситуацията. Знаеха, че това е от изключителна важност.
— Ще трябва да се раздадат доста медали — подметна Леандър.
— Поне на Чарлз със сигурност. Именно той ръководеше мислителя „Куантум Лоджик“ — подкрепи го Ройс.
Чарлз поклати глава.
— Не си спомням почти нищо. По всяка вероятност ще си спомня след време. Имаше един пилот с нас…
— Още един медал — вметна Леандър.
— Той обаче нямаше и най-малка представа какво точно ще правим. Казахме му, без обаче да проверим дали е надежден от гледна точка на сигурността.
— Чист е — обади се Лий Уокър от другата страна на масата. — Проверихме го отделно.
— А защо се интегрира с мислителя „Куантум Лоджик“? — попитах Чарлз.
— Оказа се, че интерпретаторът не успява да се справи с всичко така, както искахме. Мислителят „Куантум Лоджик“ започна да връща тривиални резултати, в които се съдържаха направо безсмислени редици променливи. Според мен той беше започнал да изследва възможността от прилагане на алтернативна дескрипторна система. Явно я бе намерил за по-привлекателна, отколкото обикновената. Трябваше да му тегля един-два шута, за да заработи като хората. Едва тогава цялата апаратура се задейства нормално.
— Тя бръмчеше — внезапно се обади Ейми, която видимо трепереше. — Боже мой, наистина бръмчеше. Много се бях изплашила за тях. Слязох от „Меркурий“ и те излетяха…
Всички като че ли още бяха в шок от случилото се.
— На какво приличаше усещането? — обърнах се към Чарлз.
— Ами… нали ти казах, че не си спомням чак толкова добре. Ние… мислителят „Куантум Лоджик“ и аз… комуникирахме помежду си — аз задавах въпросите си, а той ми връщаше отговори, резултат от нетривиалните си търсения.
— Отговори ли?
— Е, всъщност по-правилно е да се каже „инструкции“. Инструкции, които трябваше да бъдат предадени на двигателя. Без мислителя „Куантум Лоджик“ едва ли щяхме да можем да се справим… е, може и да успеехме, но щяха да са ни необходими около шест месеца програмиране, и то с мислители на високо ниво. А мислителят „Куантум Лоджик“ съкрати това време на няколко часа. За осем часа бяхме обезопасили една мина в кратера Стикни на Фобос. Измерихме всичко, което трябваше да се измерва, направихме връзките и координирахме цялата система. Ти Сандра ни каза да действаме. Тя била преживяла някакъв инцидент. Отне ни доста дни, докато успеем да се свържем отново с нея.