Насилих тялото си да се отпусне и да почине малко. Не след дълго изведнъж, без предупреждение, пропаднах в бездната на съня, сякаш в главата ми някакво бушонче внезапно бе изгърмяло. Осемте часа минаха неусетно.
Част шеста
— Ще се наложи да остана тук поне още три седмици — каза Ти Сандра, позволявайки ми да я видя само от раменете нагоре. Изглеждаше бледа, но оживена както винаги. Току-що се бе подложила на масивна реконструкция на тялото — три дена в безсъзнание и предоставена изцяло на милостта на лекуващите я доктори. Приех обаждането й в малкия си офис в Кайбаб. Бях направо скапана от постоянните конференции и съвещания. Бюрото ми бе затрупано с кубчетата на електронните бележници, съдържащи в паметта си проектите на станцията и отчетите на производители, архитекти и пилоти на кораби.
— Успях някак си да убедя докторите да ме преместят в Мени Хилс — продължи Ти Сандра. — Ще ме откарат със совалка днес следобед. Там вече ще мога да се срещам с посетители и да ходя (в инвалидна количка, естествено) на събранията на комитета… Поне с тази част от работата ще мога да се справя.
— Това наистина е значително облекчение — кимнах аз и преместих образа й с няколко сантиметра встрани, за да освободя място за току-що пристигащите доклади от службите за сигурност на Пойнт Уан.
— Очевидно няма да бъда в състояние да дойда в Кайбаб. Ще ти се наложи за известно време сама да осъществяваш нашия малък проект.
— Осъществяването му вече започна — отвърнах аз.
— Гласът ти като че ли е спокоен, Каси.
— Продължавам напред и напред — свих рамене. Никога не бях успявала да прикрия чувствата си пред Ти Сандра. Честно казано, миналата седмица, когато научих за смъртта на Иля, се бях превърнала направо в автомат. И това може би беше най-доброто нещо, което можеше да ми се случи. Нямаш време да се потопиш в скръбта си, нямаш време да съзерцаваш бъдещето, което евентуално ще настъпи след няколко кратки седмици, само списък със задачи, които ти отнемат минимум по осемнайсет-двайсет часа на ден… и няколко ужасни минути, преди пълното изтощение да те тласне в съня.
— Каква е целта ти, скъпа? — попита ме Ти Сандра.
— Не те разбирам — отвърнах аз.
— Всички трябва да имаме някакви цели. Дори и жертвените агнета трябва да имат нещо в бъдещето, към което да се стремят.
По някакъв начин това предположение ми се струваше едва ли не неприлично. Извърнах поглед встрани и поклатих глава.
— Може би… оцеляването — измърморих несигурно аз.
Лицето на Ти Сандра се изкриви загрижено.
— Ще се наложи да говорим с теб поне веднъж всеки ден. И двете сме изгубили опорите си в живота, Каси. Ако ти ми бъдеш опора, и аз ще бъда такава за теб.
— Договорихме се — усмихнах се.
— Чудесно — каза тя, пое дълбоко въздух и за кратко време върхът на главата й излезе от екрана. — Разкажи ми сега за Кайбаб.
Накратко й нахвърлях най-основното, което се бе случило през тези няколко дни, изминали от времето на последния ни разговор. От цял Марс в секретната станция на платото Кайбаб бяха пристигнали пътнически и карго-совалки. Набързо бяхме стегнали полузавършените тунели с чисто козметични мерки. Оформихме нови квартири, обзаведени със зачатъци на удобства. Главната лаборатория бе завършена, а изграждането на главните мислители току-що бе започнало.
Населението на Кайбаб рязко се бе увеличило — двеста, триста, четиристотин жители… Ледената леща можеше да обезпечи с вода до хиляда души. Всеки ден продължаваха да пристигат още служители на Пойнт Уан. В скоро време във вътрешността на студените тунели и стаи щях да си имам миниатюрно копие на столицата — на Мени Хилс.
Проектът на мислителя, както и лабораторията в Кайбаб носеха едно и също кодово име — Преамбюл. Главната цел на Преамбюла — да осигури убежище на президента в случай на крайна опасност — бе известна само на неколцина от нас. Това, че беше напълно възможно да му се наложи съвсем скоро да изпълнява тази си цел, бе известно само на четирима — Чарлз, Ти Сандра, Леандър и на мен.
При нас бяха дошли още двама от Олимпийците — Мичъл Масперо-Гамбакорта и Тамара Куанг. Двамата се бяха присъединили към екипа на Чарлз, Стивън Леандър, Неемия Ройс и Вико-Персоф. Пинчър и Ю Лю бяха останали в научния център в Тарсис и работеха върху резервно копие на главния мислител. Пред тях напълно сериозно стоеше и възможността за изграждане на още мислители.