Завърших „отчета“ си. Ти Сандра прехапа горната си устна и кимна в знак на одобрение.
— Справила си се направо великолепно, Каси — похвали ме тя. — Чуй сега какво ще ти кажа. Когато всичко това свърши, ще си направим малко семейно празненство. Аз ще съм облечена в най-ярката рокля, която някога си виждала, и всички ще празнуваме факта, че най-накрая можем да се чувстваме спокойни и сигурни. Ето това е моята цел.
— Великолепна цел — кимнах. — Добре дошла отново на борда.
Двете се засмяхме и прекъснахме връзката. Впих поглед за известно време в повърхността на бюрото си, потънала в размисли.
Марс все още беше в опасност и то в голяма. Можехме да трупаме на купчини колкото си искахме огромни и ужасяващи оръжия, но това не променяше почти нищо. Пък имаше и друг проблем — дали горяхме от желание да стреляме с огромните си оръжия. Така че докато пред нас стояха въпроси от този род, щяхме да сме доста далеч от желанието на Ти Сандра за сигурност. Но въпреки това най-очевидната и постоянна опасност си оставаше вътрешна.
Републиката нямаше дълго да издържи на това напрежение. Марсианците строяха всичко наново, инсталираха повече резервни животоподдържащи системи… И независимо от това живеехме в постоянен страх от второ Замръзване. Или от нещо по-лошо и от него. По станциите плъзваха слухове, когато хората виждаха правителствените агенти да обикалят насам-натам из старите рудници, търсейки следи от „скакалци“. Дори Сайан Сълси бе претърсено от въздуха. Никакъв резултат. Една фабрика, голяма колкото човешки юмрук, дегизирана като парче скала, бе почти невъзможна за откриване. Не бяха открити никакви следи при разрушението на Мелас Дорса.
„Скакалците“ бяха атакували Мелас Дорса с невероятна изобретателност и ефикасност. Първо бяха изпратили малки части в изоставената станция, за да проучат как стоят нещата и да извадят от строя комуникациите, а след тях вече бяха дошли големите разрушители. Или поне така показваха наблюденията ни… понеже нямахме никакви видеозаписи на онова, което се бе случило там, нито пък каквито и да било доказателства, освен немите свидетелства на пробитите тунели, разрушеното оборудване и разпилените по пода останки от роботите по поддръжката.
Бяхме насрочили временна дата за провеждането на изборите, само че тя беше чак след шест месеца. А никой не знаеше какво ще се случи дотогава и къде ли щяхме да сме ние.
Докато обвиненията се сипеха отвсякъде, държавните глави на страните от Тройката обмениха помежду си разговори, предложиха си сътрудничество и изследваха всички възможни канали за знаци и белези за предстоящи действия…
И не откриха абсолютно нищо. Каналите бяха заринати с позьорства и отрицания. Никога през живота си не бях виждала Тройката толкова объркана и недоумяваща.
Никой от земните съюзници никога нямаше да си признае, че е дал зелена светлина за военните действия срещу Марс… затова пък изискваха пълна прозрачност около новооткритите марсиански сили. Луната и всички ОМ от Пояса продължаваха нощем да треперят в леглата си, опасявайки се от „марсианската заплаха“ повече от всякога. Републиканският информационен офис (РИО) и всички дипломатически агенции се опитваха да убедят Тройката в мирните намерения на Марс, но не можеха да им кажат какво точно се бе случило… или какви бяха следващите ни намерения.
Повечето марсианци също изискваха пълна прозрачност. Опозицията вътре в самото правителство все още бе прекалено дезорганизирана, за да предприеме ефективен опит да атакува Ти Сандра и мен, само че след седмици или месеци натискът вероятно щеше да се усили, докато най-накрая станеше непоносим.
В момента наблюдавахме играта на „маймунски задници“, само че в ненормално голям мащаб. В тази игричка обаче дори единият от играчите да мигне, докато търси начин как да избяга от бойното поле…
Нещастие.
Комуникационната мрежа на Пойнт Уан вече бе започнала да функционира с пълна сила. Всичко бе сглобено наново с повече човешки усилия, отколкото с помощта на мислителите. Марсианските мислители все още бяха в крайно оскъдни количества. В научноизследователския център в Тарсис бяха създадени по-малко от двайсет, от които само десетина можеха да бъдат издърпани за граждански нужди. Мени Хилс бе получил трима, а Кайбаб — шестима, трима от които бяха производство на „Куантум Лоджик“ с вградени интерпретатори и можеха единствено да направляват по-големите мислители.