Лий Уокър се бе превърнала в шпионка от класа. Ден след ден тя разпъваше невидимата мрежа от тайните информационни канали на Републиката — тоест, купуваше информация от източници, които не подбираха методите си. Днес си мисля, че трябваше месеци по-рано да установим ефективни шпионски мрежи, само че тогава нямаше как да предвидим настъпването на чак толкова сериозни разправии между Земята и Марс. Сега, когато по всяка вероятност вече бе прекалено късно, бяхме станали безмилостни.
Назначихме още десетки „мухи“ (оперативни работници, които проучваха информационните мрежи на Земята, прихващаха дошли по кабела съобщения и подслушваха частните канали на ВИЗА и ВАЮП). Продавахме известна част от данните, до които се добирахме, на други източници, за да подпомогнем собственото си финансиране.
Когато веднъж Лий ме помоли да потвърдя официално назначаването на двайсет допълнителни агенти на Земята и в Пояса, я попитах какъв ще бъде техният статус.
— Добре платен — ухили се тя. — И доста рискован.
ВИЗА и ВАЮП вече бяха успели да разсекретят неколцина от нашите „мухи“.
— Ако трябва да знам още нещо, кажи ми го — подканих я аз.
— Всичко се пише на моя гръб — успокои ме Лий. — Имаш си достатъчно грижи, та да се налага да се тревожиш и за това.
С което искаше да каже, че нося на гърба си съдбата на всеки един марсианец, включително и нейната… Никога не успях да разбера дали тя одобрява това или не. Подозирах, че никак не й се нрави.
Най-накрая пристигнаха и няколко добри новини. Бяха пуснали Стан от „Кайлетет“. Краун Найджър бе затворил него, жена му и детето му в Кипини Стейшън в Крайс за десет седмици, като им забраняваше всякакви комуникации с външния свят. Бях получила две писма от Стан, след като вече го бяха освободили; имах време, колкото да му отговоря съвсем накратко. Естествено, не можех да му кажа къде точно се намирам или какво точно върша.
Направих няколко бързи обаждания и успях да го уредя на пост в Мени Хилс, където можеше да използва опита, който имаше от „Кайлетет“, за да свърши някаква дипломатическа работа. Бях чувала доста малко неща от лагера на Краун Найджър: след Замръзването те се бяха по-снишили — достатъчно мъдро решение. Явно се надяваха да изчакат бурята да премине. Ти Сандра бе създала специална част, която имаше за цел да се оправя с дисидентстващите ОМ и региони. Според мен Стан имаше пълната възможност да се присъедини към тях.
Доста често се срещах с Чарлз — понякога насаме, по-често обаче в компанията на Стивън Леандър и други. Споровете ни винаги се въртяха около практическите аспекти на преместването на огромни обекти с помощта на мислители.
Чарлз прекарваше часове всеки ден във връзка с главния мислител „Куантум Лоджик“, готвейки се и упражнявайки се за ново пътешествие. Това нямаше как да не си каже думата. След всяка една дълга сесия на връзка с мислителя „Куантум Лоджик“ Чарлз се нуждаеше от няколко минути, за да започне да говори свързано и човешки. Доста се страхувах за него.
Стан присъства на първата конференция в Преамбюл, която се проведе две седмици след смъртта на Иля. В нея взехме участие аз, Чарлз и Леандър, ареологът Фауд Абди от Маринър Вали, архитектът и инженер Джералд Уокслър от „Щайнберг-Лешке“ в Аркадия, както и новосъздаденият мислител, който само преди ден бе получил името си: Аелита. Аелита щеше да изпълнява ролята на главен мислител на Преамбюл и да координира всички дейности на станцията и на проекта.
Експертите се събраха във все още недовършеното крило на лабораторията. Докато се настанявахме, виждахме как по стените пълзи нанобоята, която с изсъсквания оформяше причудливи геометрични декорации. Неизменният мирис на мая тук бе още по-натрапчив. Сякаш живеехме в огромна, денонощно работеща пекарна за хляб.
Фауд Абди — висок мъж с остри черти на лицето и огромни изразителни очи — бе първият, който взе думата. Той бе облечен с почти бяла роба, чиито джобове се издуваха от книгите и компютъра, които носеше със себе си.
— Казаха ми да се опитам да обсъдя нещо невъзможно — започна той, застанал с гръб към един малък дисплей. — Помолиха ме да изследвам ефектите, които биха настъпили на Марс при едно евентуално отсъствие на гравитационното поле на Слънчевата система. Казаха ми, че въпросът е чисто теоретичен, но именно затова съм просто длъжен да предположа, че имаме намерение да предприемем нещо драстично по отношение на Марс — може би същото нещо, което направихме и с Фобос. Освен ако и случаят с Фобос не е бил чисто теоретичен. — Той ни измери с поглед, пълен със съмнение, не получи никаква реакция на хумора в думите си (ако въобще това се е предполагало да бъде хумор) и въздъхна тежко. — Трябва да ви кажа защо Марс е стабилен сега и да ви изложа накратко теориите на ареологичния упадък. Така ли е?