— Формулировката е добра — отвърнах аз.
— Някога работих със съпруга ви, госпожо вицепрезидент. Беше добър човек и липсва на всички ни.
— Благодаря ви.
— Той бе загрижен (както и аз, между другото) за смъртта на Марс преди стотици милиони години. Но в действителност концепцията за един мъртъв Марс е изцяло погрешна, тъй като планетата не е съвсем изстинала отвътре. Във вътрешността на Марс все още се наблюдава ареологична активност. Въпреки това обаче магмените изригвания от мантията на планетата са се стабилизирали и вече не оказват странично налягане върху кората й.
В миналото никога не са съществували повече от дванайсет плочи на марсианската кора. Сега тези плочи са замръзнали заедно. Няма странично налягане, няма миграция на по-старите плочи, няма редукция на границите на плочите. А това на свой ред е намалило вулканичната активност. Последните активни вулкани на Марс са били Тарсис и Олимпус, познати на всички нас. Без движението на плочите планините престанали да се образуват. Без вулканичната активност изпускането на газове от вътрешността на планетата било сведено до минимум. По този начин и без това тънката марсианска атмосфера отлетяла в космоса и нямало с какво да бъде заменена. Биосферата на Марс измряла преди няколко милиона години, в самия край на тектоничната активност. Обаче стабилизирането…
— Балансираното течение — допълни Леандър.
— Точно така. Аелита, ако обичаш, покажи резултатите от дълбокия сондаж на доктор Уегда в кората и мантията на Марс.
Аелита веднага изпълни молбата му. На монитора зад Абди се появи диаграма, позната на всички нас — напречен разрез на Марс, който се въртеше, за да демонстрира триизмерно изображение на вътрешността.
— Виждате ли, във вътрешността на планетата има шестнайсет изригвания, които периодично се издигат и снишават. Те обаче са придобили набръчкана и инверсна форма — издигат се отвътре и се снишават отвън. Мрежовата сила, оказвана върху кората на планетата от тези изригвания, е равна на нула, въпреки че локалните ареологични ефекти са очевидни. Стабилността наистина е доста крехка… Така че Марс може да се промени всеки момент. Само че това не е ставало от триста милиона години. Има толкова много неща, които не разбираме.
Затова някакво действие, приложено към цялата планета (като премахването на приливно-отливните сили, например) би могло да разбуни изригванията и да причини повторен старт на тектоничната активност. — Той спря за секунда и посочи застиналата диаграма на Марс. — Без една голяма луна, която да поддържа баланса на Марс, относително малки промени биха могли осезаемо да променят наклона на оста на планетата. Ако тръгнем, то ще е към Слънцето, нали?
— Не сме решили още — отвърнах аз.
— Ако е така, то биха могли да възникнат и по-сериозни проблеми, които не са залегнали в моите изчисления. Така или иначе обаче, моите проучвания показват, че е възможно да се очаква повторно нарастване на тектоничните процеси.
— И какво трябва да означава това? — попита Уокслър.
— Имам предвид — какво би трябвало да означава за всички нас, които живеем тук?
— Ами повече марсотресения. Субстанциална активност по местата, където минават границите на старите плочи, вероятно. Вулканични изригвания. Няма начин да бъдат предсказани резултатите в един по-далечен план.
— А в по-близък план? — попита отново Уокслър.
— Няколко по-значителни марсотресения. Но преди да станем свидетели на сериозни изригвания на вулкани, ще изминат десетилетия.
— Ще бъде ли обратим процесът?
— Какво имате предвид?
— Ще може ли Марс отново да се стабилизира някога, щом като веднъж сме го раздрусали?
— Не и в рамките на близките десетина милиона години — отвърна Абди. — Стабилността си е стабилност, докато нестабилността е непредсказуема.
— Аелита, ти какво мислиш по въпроса? — попита Леандър, потупвайки новата си рожба по металното тяло.
Гласът на Аелита бе мек и типично женски. Образът й — жена с издължено лице с класически черти и с подстригана късо черна коса — ми напомни за злата кралица от анимационните филмчета на Уолт Дисни.