— Заключенията на доктор Абди ми изглеждат разумни.
Моите бази данни обаче не разполагат със значителна информация за вътрешния строеж на Марс.
— Имаш всичко, с което разполагаме за момента — възрази Леандър.
— Тогава няма да е лошо да научим нещо повече — отвърна Аелита.
Абди й хвърли един поглед през масата и се засмя.
— Ще научим — отсякох аз. — Доктор Абди, ще ни трябва повече информация за вътрешната структура на Марс в рамките на двайсетина дена.
— Разбира се, госпожо вицепрезидент — отвърна щастливо Абди. — Трябва ли да разбирам, че се налага да предприема проучвания, по-мащабни от тези на доктор Уегда?
— Моля ви — прекъснах го аз. — Това е много важно. Надявам се, че осъзнавате съображенията ни за сигурност?
— Разбира се — потвърди Абди сериозно.
— Доктор Уокслър, всяка станция поотделно трябва да подготви структурен доклад. Биха ли могли да устоят на едно сериозно марсотресение и въпроси от този род. Между другото, има ли станции, разположени точно върху границите на старите плочи?
— Не са много. — Уокслър се намръщи и поклати глава. — Като се замисля, се сещам, че никога не сме проектирали станциите така, че да издържат на сериозна ареологична активност.
— Не могат ли да бъдат подсилени по някакъв начин? — попитах го аз.
— Някои станции лежат върху стари алувиални почви. Ако се случи по-сериозно марсотресение, всеки шев ще се пропука, всеки тунел ще бъде разкъсан… Продължавайте нататък в същия дух и ще разберете какво имам предвид.
— В такъв случай ще се наложи тези станции да бъдат евакуирани — заключих. — Ще се срещнем с хората, отговорни за гражданските приготовления и ще обсъдим това утре. Доктор Уокслър, доктор Абди, упълномощавам ви да теглите средства от сметката на правителството с код „Черно“ и „Преамбюл“. Аелита ще наблюдава опитите ви. Всяка седмица ще се отчитате пред същия този комитет.
Уокслър се взря в хората около масата, като че ли всички бяха напълно откачили.
— Разбирам, че си имаме работа с някакви зрелищни технологии, но мислили ли сте за резултата, който всичко това ще има върху хората?
Забележката му ме засегна дълбоко.
— Всъщност, докторе, почти не ми се налага да мисля за нещо друго.
— И какво? Искате да кажете, че това, което Земята би могла да ни причини, е по-лошо от онова, което виждате в мислите си? Всички станахме свидетели на разрушенията при Мелас Дорса, само че това ще бъде нищо в сравнение със стотици станции, сблъскващи се с евентуални марсотресения.
Чарлз вдигна ръка като ученик по време на урок.
— Мога ли да отговоря на въпроса?
— Разбира се — кимнах аз.
— Това е само началото. След няколко месеца могат да изпепелят Марс. Ако това не им стига, могат да ни хвърлят върху Слънцето или да ни изстрелят в открития космос.
Лицето на Уокслър пребледня, но той не се предаваше. Очевидно не разбираше какво му говори Чарлз и смяташе това за силно преувеличено. Недоверчиво присви очи и попита:
— Наистина ли вярвате в това?
— Скъпи докторе — отговори Абди, — според вас несъществен факт ли е изваждането на една луна от орбитата й и преместването й веднага над Земята?
— Знам само това, което са ми казали — упорстваше Уокслър.
— Аз бях там — обади се Леандър, — а също и Чарлз.
— Добре — вдигна рамене Уокслър. — Госпожо вицепрезидент, аз знам своите задължения. Но искам да изразя тревогата си, че се обсъжда нещо разрушително и обезпокоително, а никой няма да попита марсианците за тяхното мнение.
— Иска ми се да разполагахме с време и да имахме тази възможност — въздъхнах аз.
— Не, не искате — възрази Уокслър. — Ако марсианците гласуват против тази идея и решат да си останем тук…
— Това ще бъде чисто самоубийство — възрази Чарлз.
— Имаме ли право да избираме бъдещето си? — разпалено попита Уокслър. — Или вие смятате, че можете да избирате вместо нас, защото сте много по-информирани?
Нямах отговор на въпроса му. Той блестящо изрази нашата дилема.
— Иска ми се да не ни съдят толкова строго, доктор Уокслър — отговорих кратко.
— Не разчитайте на това, госпожо вицепрезидент — каза той.
Чарлз и Аелита останаха след края на срещата.
— Не сме разговаряли за Иля — погледна ме Чарлз.
— Не ми се иска.
— Доктор Абди ми напомни… Бих искал да изкажа тъгата си. Той беше прекрасен човек.
— Моля те — прошепнах и отместих поглед. Думите, казани от Чарлз бяха още по-непоносими.
— Обвиняваш ли ме за смъртта му? — попита той с равен глас.