— Не. Как бих могла?
— Ако бях умрял преди десет години, това сега нямаше да се случи. Или не по този начин.
— Що за мегаломания е това? — попитах.
— Без мен близките пет или десет години нямаше да можете да построите техниката за откъсването. Земята би могла да бъде първа.
Гледах го и се чудех дали ще мога да запазя грижливо сложената маска на безпристрастност и работоспособност.
— И аз нося вина колкото теб — успокоих го.
— Трябва да знам. Защото наистина няма да мога да го понеса, ако; ме обвиняваш за случилото се.
Очите му се напълниха със сълзи. Извърнах глава, защото не исках да изливам чувствата си като него и казах малко грубо:
— Стегни се.
— Никога през живота си не съм бил толкова стегнат и трезвомислещ.
— В моята глава е пълна каша и не съм в най-добрата си форма. Моля те, моля те! — Ударих с юмрук по масата. — Просто не говори.
— Добре.
— Обадих се на Ти Сандра преди няколко часа — продължих, след като преглътнах и се успокоих. — Трябва да решим къде ще закараме Марс, когато стане време. Ако се наложи. И трябва да направим проба с Фобос.
— Мислил съм за това. За няколко дни можем да закараме „Меркурий“ и оригиналния откъсван на Фобос. По-големите ще останат тук.
— Ще трябва да разпръснем тях и мислителите, в случай че Земята направи друг, по-пряк опит да ни спре.
— Можем да разрушим цялата апаратура и да предоставим доказателства на Земята.
— Бих го направила веднага — казах, — но Земята няма да ни повярва, защото залогът е твърде голям. Всичко сега се движи от политиката и желанието за оцеляване.
— Реших все пак да го предложа. Бих се самоубил, ако знаех, че това ще промени нещата. Ако знаех, че ще мога да те утеша.
Изгледах го злобно и изкрещях:
— Бих убила всички вас и себе си, ако… — това, което исках да кажа, ме стресна и за последните думи не ми достигна въздух. Чарлз не изглеждаше учуден или шокиран.
— Завиждах на Иля. Помня те каква беше преди много години — каза той след голяма пауза. — Оттогава съм бил с много жени, но никоя от тях не е била толкова целенасочена или уверена.
— Целенасочена? Уверена?
— Казвах си: тя е точно толкова луда, колкото и ти.
— Господи! — възкликнах и се засмях насила.
— Вярвах, че мога да разклатя няколковековните убеждения и да открия какво движи вселената. А на теб ти казвах, че ще станеш президент на Марс. Помниш ли?
— Ще прегледам дневника си и ще проверя това. Може, след като всичко се оправи, да започнеш да гледаш на карти.
— Никога няма да се оправи — поклати глава Чарлз. — Събития с такава значимост никога не приключват окончателно. Досега не си питала за жена ми.
— Това не е моя работа.
— Беше мила жена, истинска марсианка. Три години ме подкрепяше. Имаше силно развито чувство за отговорност и наистина полагаше усилия, но накрая ме напусна. Каза, че никога не знае къде съм и какво мисля.
— Съжалявам, явно не сте си подхождали. — Да.
Той извърна глава, видимо изтощен. Не знаех доколко връзките с „Куантум Лоджик“ изсмукват силите му. Исках да се върнем на основната тема и попитах:
— Къде трябва да отиде Марс?
Чарлз изправи рамене и свърза компютъра си с основния дисплей.
— Аелита, това са приблизителните координати и номера на звезди. Свържи се с астрономическата библиотека.
Аелита изобрази графично групи от гъсто скупчени звезди.
— Не можем да го преместим на няколко светлинни години. Със сегашните възможности за проследяване и измерване, Земята ще ни намери навсякъде в радиус от няколкостотин светлинни години. Ако въобще се преместим, то ще е защото Земята доказа, че би направила всичко, за да ни унищожи. И ще продължи да опитва.
Дилемата, казана направо, все още смразяваше кръвта ми.
— Предлагам да направим огромен скок. Прегледах новите проучвания, прекарах ги през Аелита и вече имам предложение. Това е най-доброто от всички възможни места в близката галактика. Намира се на разстояние десет хиляди светлинни години оттук и на пет хиляди светлинни до галактическия център. Тесен и ограден от галактическия ръкав облак от гъсто скупчени звезди, няколко милиарда години по-млади от повечето звезди близо до слънцето, стабилен и богат на метали. Небето е красиво, а нощите — ясни. Прегледах „Каталог 22 на галактическите изследвания“ и открих едно жълто джудже, около девет десети от големината на слънцето, със смущения, които показват наличието на големи планети. В този район има и няколко други подобни звезди. Давам ти ги на теб. Всички облаци и звезди, цялата цветна градина. — Той не ме изпускаше от поглед. — Избирай и стани Майка на Новия Марс.