Спомних си древните цветя, откъснати от Стъкленото море, които Чарлз ми подари близо до „Tres Haut Medoc“. Сега ми предлагаше букет от звезди. Чарлз можеше да ми вземе ума дори и след преживяната умора и скръб.
— Искам да ти се извиня — казах. — Бях груба с теб. Свършил си прекрасна работа.
— Благодаря.
Лицето му засия и той ме загледа с кротка настойчивост. Все още имах власт да му доставям удоволствие. Никога не съм изпитвала това с Иля и може би затова го обичах. Загледах се в оградените и премигващи звезди в края на издълженото петно.
— Ще трябва ли да направим резервации? — попитах.
На следващия ден, докато инспектирах напредъка на големите откъсвачи с Денди и Лий, прекъснах един спор. Централната лаборатория беше завършена преди седмица, цялото оборудване бе събрано в една стая, където се правеха няколко опита за превръщането на малки количества кислород в антикислород. Когато влязохме в лабораторията, чух, че Леандър повишава глас и почти започва да крещи.
— Някой разбира ли срещу какво се изправяме?
Мичъл Масперо-Гамбакорта и Тамара Куанг стояха срещу Чарлз, Леандър и Ройс. Куанг ме видя да влизам и лицето й замръзна в студена маска. Масперо-Гамбакорта поклати глава, изруга тихо и седна на ниската скамейка, към която бяха закрепени големите помпи за контрол. Ройс прибра компютъра си и някои други неща и беше готов за тръгване, но отстъпи и остана да стои съвсем не на място, прав, с пълни ръце. Лицето на Леандър беше почервеняло от вълнение, а Чарлз бе кръстосал крака и изглеждаше спокоен, дори малко отдалечен от останалите.
— Някакво неразбирателство ли има? — попитах.
— Нищо, с което да не можем да се справим — малко припряно отговори Леандър.
— Тамара и Мичъл смятат, че трябва да представим откритието си за публично обсъждане — обясни Чарлз.
— Това е най-разумното нещо — заяви Куанг.
— Няма нищо разумно в цялата работа — промърмори Масперо-Гамбакорта и скръсти ръце.
— На кого да кажем първо?
— Очевидно на Земята — сви рамене Куанг. — Имам приятели там, които могат да ни помогнат да се справим с политическите проблеми и недоразуменията.
— Недоразумения ли? — не разбрах аз.
— Не съм глупава — защити се Куанг, — и знам в какво положение сме, но ако започнем преговори и намерим общ език… ще се чувствам много по-добре — думите й заглъхнаха и тя поклати глава.
— Това сме го обсъждали много пъти — каза Леандър.
— Въртим се в кръг — добави Чарлз.
— Знам — извика Куанг и вдигна юмрук. — Те могат да ни убият, ако сметнат, че ние знаем как да ги убием… Но няма да го направят, ако мислят, че ние първи можем да започнем… Не можем да им кажем какво знаем, защото знаем как да ги убием. А ако им кажем, те ще знаят как да убият нас. Това е лудост.
— Съгласна съм — кимнах. — Най-доброто решение е да оставим нещата да се уталожат и да отидат от само себе си на мястото си.
— Като избягаме ли? — попита Масперо-Гамбакорта. — Това не е решение на големи хора.
— Можеш ли да предложиш нещо по-добро? — попитах го.
— Да. И то няколко по-добри решения. Но Чарлз и Стивън не са съгласни с нито едно от тях.
— Искам да чуя — казах. — Може аз да ги оценя.
Той сгърчи лице от безсилие и въздъхна.
— Признавам, че това са идеалистични предложения, които носят много риск и не са по-добри. Но ако опитаме някое от тях, бихме могли нощем да спим по-спокойно.
— Въпросът не е дали ние ще спим спокойно — възразих, — а дали Марс ще бъде свободен и ще живее.
— Ние работим с всички сили — обади се Куанг. — Не мислете, че докато спорим, не си вършим работата.
— Не си мисля така. Ако имате по-добри идеи — идеалистични, скептични или други, — искам да ме уведомите.
Ройс стоеше със скръстени ръце и накрая каза:
— Свършихме ли с това? Може ли вече да се връщаме на работа?
— Имаме около четири седмици, преди тайната ни да излезе наяве — заяви Ти Сандра в началото на поредното ни съвещание.
Стоях сама в моята стая, обградена от глухите звуци на строежа, които ехтяха под земята и в тунелите, и наблюдавах изражението на Ти Сандра така, както бих наблюдавала лицето на някой идол, с надеждата, че ще ми подскаже решението.
— Време е да се направят проучвания — продължи тя. — Преместете Фобос на предложеното място. Хората ще забележат, че липсва една луна, така че тя трябва да бъде върната, преди да се вдигне тревога. Пътуването не бива да е повече от пет часа.