— С Чарлз обсъдихме подробностите. Той смята, че можем да се справим, а аз искам да отида с него.
— Защо? — попита Ти Сандра.
— Не мога да пратя Марс някъде, където аз самата първо не съм била.
— От Пойнт Уан ще получат удар.
— Тогава няма да им казваме.
Ти Сандра се замисли, за да прецени рисковете и предимствата.
— Ще отидеш с тях — отговори тя, — защото ми е нужен някой, на когото безрезервно да се доверя. Смятам те за плът от моята плът.
— Благодаря.
— Иска ми се и на Деймос да има екип за откъсване. Ако не се върнеш или закъснееш, ще преместим Деймос в Пояса, ще го скрием и ще се приготвим за най-лошото.
Да използваме Деймос като застраховка, без да уточняваме за какви цели, изглеждаше почти нормално и не будеше тревога.
— Ще им кажем ли, че преместваме Фобос?
— Дължим им това — отговори тя. — Не мога да гарантирам обаче, че ще ни повярват, че не ги нападаме.
Казах й за неспиращите възражения на Уокслър, за нарастващата съпротива в някои от Олимпийците и сред най-близките ни съветници и помощници.
— Това го очаквах — каза Ти Сандра. — Ако можех, щях да бъда при теб и да ти помогна малко по-твърдо да изложим позицията си. Но ти и сама ще се справиш и те ще се съгласят.
Усетих, че моето положение на притисната до стената може и да не се разбира от дисплея, и напомних:
— Вероятно няма да стане толкова лесно. Помисли си какво предлагаме ние.
— То ме плаши до дъното на душата ми. Може би и те са толкова уплашени, че са готови да се доверят на Земята.
— Това е съвсем нормална реакция.
— Всички ли забравиха толкова бързо?
— Надявам се, че не.
— Някои не загубиха много — горчиво отбеляза Ти Сандра. — Продължавай да се бориш и упорстваш, Каси. Продължавай да ентусиазираш тези, които ти вярват. Ако можеш да се лишиш от тях, ги прати сред останалите, за да ги убеждават.
— Още една кампания — подхвърлих.
— Тя никога няма да свърши.
— Понякога, дори когато само размишлявам за това, се чувствам като чудовище. Не може ли да проучим възможността за референдум?
— С колко време разполагаме?
— Чарлз дава един или два месеца на Земята. Той не изключва и вероятността тук да има шпиони. Може да стане и по-скоро. Господи, почти нямаме избор.
— Така е — съгласи се Ти Сандра. — Ние с теб сме заменяеми и работим, за да спасим всички останали. Не забравяй това, мила.
— Толкова се нуждаем от теб тук — казах с разтреперан глас. — Почти нищо не остана, което да ми дава сили.
— Възстановявам се възможно най-бързо. А ти си силна. Не се предавай.
Часове преди разсъмване на двайсет и третия ден от Водолей петима от водещия екип — Чарлз, Леандър, аз и двама астрономи, се качихме на влекача и пропътувахме около километър по новоизградената линия от Кайбаб до скритата стартова площадка за „Меркурий“.
С астрономите се бях запознала преди два часа. Те току-що бяха пристигнали от МУС. По-възрастният, Джаксън Хергешаймер, беше специализирал върху екстрасоларните планети. Беше роден на Луната и нямаше връзки с нито едно ОМ. Преди двайсет години бил поканен да работи в МУС. Беше висок, жилест, посивял, с огромни длани и разтревожена маймунска физиономия.
Помощничката му, Галена Камерън, бе дошла преди пет години от Пояса, за да учи в Университета за изследвания „Тарсис“. Беше специализирала върху техниката на обсерваториите за далечния космос. Някои от съоръженията на борда бяха нейни. Тя бе донесла прототипни сензори за марсианския СГН — супрапленарен галактически наблюдател — и мулти-ОМ проект, който беше отхвърлян девет пъти през последните пет години. Хергешаймер не се впечатляваше от това, което щяхме да направим, но според мен прикриваше страха си. Лицето на Камерън обаче беше поруменяло и тя не можеше да спре да мърда неспокойно ръцете си.
Коридорът за изстрелване приличаше на ниска тъмна купчина под светлината на фенерите ни. Самият „Меркурий“ лежеше под обикновено покривало с цвета на почвата и това беше най-елементарния камуфлаж. Бе очевидно, че тук е бил направен значителен опит за прикриване на дейността. Още по-очевидно беше, че наблюдателите от Пояса и Земята трябваше да събират информация за стотици такива площадки. Орбиталното пространство на Марс все още беше отворено за всички бивши ОМ и много от тях продължаваха да поддържат собствени орбитални совалки. Изстрелването на обект от това, което беше направено да изглежда като възстановена лунна станция на платото Кайбаб, не би привлякло внимание.