Командирът на влекача, Уанда, набита атлетична жена в яркозелен терминален костюм, ни погледна през рамо и се усмихна.
Трябва да се издигнете след трийсет минути. След като достигнете орбита, ще ви се даде разрешително чрез директна връзка. Когато се връщате, ще използвате директна връзка, за да ви инструктираме къде да кацнете. Не искаме земяните да проследят връзката на водещия екип с „Меркурий“ — даде ни инструкции тя.
Директна връзка беше закодираното наименование на мигновеното общуване чрез откъсвача. За пръв път щяхме да използваме директна връзка, но само от орбита.
Чарлз й благодари и я потупа по рамото.
— Уанда беше нашия командир на влекача по време на първия ни излет — разказа ни той. — Ставаме стари съмишленици.
— Не задавам въпроси — каза Уанда. Кафявите й очи се спираха върху всеки от нас поотделно, а устните й се бяха свили в гримаса на учудване. — Просто искам да изпитам удоволствието, когато покажат резултатите по новините.
— Надявам се да ни няма в новини — поклати глава Чарлз. — А това е всичко, което ще научиш днес.
— О-о-о! — разочаровано възкликна Уанда.
Тя изпъна коридор под налягане между влекача и „Меркурий“ и Чарлз и Леандър внимателно разтовариха съоръженията. Помогнах им да пренесат мислителя „Куантум Лоджик“ и интерпретатора, и се настанихме за изстрелване.
В тесните, наредени в две редици седалки, с нетърпение чакахме ракетите да се запалят. Не бях излизала в орбита от пътуването си до Земята, което ми се струваше, че е било в някой друг живот.
— Време е да ви кажа нещо за скока — обади се Чарлз. Обърнах се наляво и погледнах него и Леандър. Леандър вдигна ръка и се усмихна. — Не всичко върви по мед и масло. Имам предвид за пътниците.
— Какво си пропуснал да съобщиш?
— По време на пътуването и след това няма да има електрическа активност в продължение на няколко минути. Няма да има топлина, костюмите няма да действат и т.н. Може да почувстваме, че се задушаваме, но направихме механичен скрабър без електрически части и той трябва да отстранява проблемите за около десет-петнайсет минути.
— Защо изчезва електрическата активност?
— Не знаем. Ще се усеща и леко гадене. Ще премине, но невроните ни ще бъдат безчувствени за няколко минути. Това е нещо като пропадане в нищото, но околния свят продължава да се възприема по някакъв начин. Тялото се противи на това състояние. Освен тези неща, които са незначителни проблеми, всичко е като в реклама.
— Защо не казахте за това по-рано? — попитах и се прилепих към седалката.
— Там имахме достатъчно неприятности — отговори Чарлз и махна по посока на лабораторията. — Какво би казал Уокслър, ако знаеше?
— Щеше да припадне — признах аз. — Но какво ще стане с всичко на Марс? Как ще се отрази на животоподдържащите системи, а да не говорим за умственото състояние на хората?
Леандър прекъсна това, което се очертаваше да бъде дълъг спор.
— След една-две седмици може да решим проблема. Смятам, че ще успеем да се справим. Засега обаче трябва да бъдете подготвени.
— Има ли нещо друго, което трябва да знаем?
— Няма да усетите дори и клатене. Това е най-гладкото пътуване във вселената — увери ни Чарлз.
Пилотът-човек на „Меркурий“ от първата мисия беше заменен от произведен на Марс предан мислител. Той ни предупреди една минута преди изстрелването. С шумни серии от гърмежи като от оръжие се издигна върху платформа от огън и пара и ни прилепи плътно към седалките. През илюминаторите и на видеодисплея гледахме как Марс се отдалечава. Малкият кораб се завъртя, за да се насочи към сиво-черната луна и ние се наслаждавахме на няколко минути инертност.
Камерън повдигна глава от седалката, доколкото й позволяваше коланът и ми се усмихна.
— Исках да ви кажа каква чест е за нас, и особено за мен, да участвам. Това е невероятно. Направо фантастично. Аз съм ужасена.
Усмихнах се, за да я окуража доколкото мога. Това, което щяхме да направим, не се побираше във въображението ми, въпреки че не беше извън техническите възможности на подобрението.
Тъй като нямаше да има ускорение, нито някоя от познатите ни сили, щеше да се използва съвсем различна сила, създавана изцяло от дескрипторните на показатели, използвани при опита. Казано с по-прости думи това означаваше, че преместването на Фобос на десет хиляди светлинни години изискваше да откраднем от галактическите запаси толкова енергия, колкото беше достатъчна за захранване в продължение на няколко години на звезда с големината на слънцето.