— Откъде знаеш? — попита Леандър, приближи се към Чарлз и продължително го изгледа.
— Защото мислителят се уплаши. Втори път няма да се увлече по тези истини.
Доколкото можахме изчистихме капките кръв и си направихме нови дрехи, а през това време Хергешаймер работеше сам с уредите си. В тунела спрях Леандър и го попитах:
— Знаеш ли какво става с Галена? Тя все още спи.
— Не съм много сигурен.
— Ще се възстанови ли?
— Надявам се.
— Можем ли да изпълним задълженията си?
— Питай Хергешаймер — раздразнено ми отговори Леандър. — Тревожа се как ще се върнем. Чарлз е изтощен и всички ние не сме на себе си. Вече минаха четири часа.
Опита се да отскубне ръката си, но пръстите ми се впиха в неговите и той направи болезнена гримаса.
— Всичко свърши, нали? — попитах. — Не можем да преместим Марс.
Той преглътна и поклати глава, без да иска да погледне истината в очите.
— Чарлз каза, че няма да се повтори.
— Има риск, Стивън.
— И то ужасяващ — призна Леандър и отмести поглед.
— Очаквахте ли нещо подобно?
— Разбира се, че не.
Хергешаймер с мъка изпълзя от тунела, стиснал здраво ръце.
— Не че това има значение — заговори той, — но тази проклета система е идеална. Отговаря напълно на очакванията ни. Планетите са богати на минерали, а една от тях е с размерите на Земята и има наченки на атмосфера, но няма признаци на живот. Подходяща е за заселване. Има два газови гиганта и прекрасни млади астероиди. Звездата е с дългосрочна променливост като слънцето. Няма признаци за интелигентни форми на живот и радиовълни. Мястото е великолепно.
Показа ми снимките, графиките и изчисленията от компютъра си. Видях кафявата планета с големината на Земята, която изглеждаше крайно непримамлива, огромните синьо-зелени газови гиганти, обвити в оранжево и жълто и богати на водород и деутерий. Той беше изчислил общата маса на свободните минерали и летливи вещества в този пояс. Наистина имаше много. Ненадейно изключи компютъра и каза:
— Да вървят по дяволите!
— Свърши ли? — попитах.
— Не, но най-важната работа е автоматизирана и ще приключи след няколко минути.
— Какви са допустимите неточности?
— Варират в широки граници. Всичко, за което можем да се сетим. Какво значение има това, Касея? Ще успеем ли някога да се върнем?
— Все едно, направи всичко както трябва! — инструктирах го, без да отговоря на въпроса му.
— Галена е будна — добави Хергешаймер, — но не реагира.
— Моля?
Той размаха пръсти пред лицето си, погледна ме с широко отворени обвиняващи очи и повтори:
— Не реагира. Абсолютно безчувствена и неподвижна е.
— Видя ли какво й се случи? — попита Стивън.
— Стоеше в кабината за наблюдение. Беше вдигнала външния щит и гледаше навън. Хвърлих един поглед и се отдръпнах. Усещането беше, че те режат с ножове.
— Това нищо не обяснява — каза Леандър.
— Тогава ти отиди при нея — ядосано отвърна Хергешаймер. — Говори й и я измъкни от това състояние.
Когато се върнах в контролната зала, видях, че Чарлз се е развързал от седалката и прави бавно упражнения, подпрял ръце на едната стена и опрял крак на другата. Оптичните кабели на главата му бяха свалени. Той се обърна към мен и заяви:
— Това наистина няма да се повтори.
— Галена не е добре. Как можем да й помогнем?
— Лоша информация — обясни Чарлз и до болка се разтегна. — Лош път. — Той се понесе свободно и бавно се приземи на пода със сгънати колене. — Приела е външна информация, без предварителна подготовка. Ние я видяхме през отразителите, които ни разкриваха само част от нея. Галена ще трябва да я преосмисли.
— Как може да бъде наранена от това, което е видяла?
— Приемаме някои неща за истина и когато имаме визуално доказателство, че не е така, се разстройваме.
— Хергешаймер казва, че тя въобще не реагира.
— Ще трябва да намери пътя обратно.
— Все още не разбирам.
— Накарал съм преводача да изработи човешката реакция на онова, което е станало отвън, пресъздадено отново от мислителя. Може би това ще ни помогне. Ако всичко беше продължило повече от няколко секунди, щяхме да престанем да съществуваме.
— Не можем да преместим Марс — казах, — защото няма да поема такава отговорност.
— Това няма да се повтори. Мислителят беше лошо разстроен и втори път няма да анализира тези истини.