— Намерихме това, което търсехме — заяви Хергешаймер и ме погледна. — Но опитът беше безсмислен. Не можем да отидем отново там.
— Заради мен ли? — разтревожено попита Галена.
— Не, скъпа — успокоих я, — не заради теб.
Ти Сандра Ерзул и президентският антураж, който беше посветен в нашите планове, пристигнаха на Кайбаб в сградата на главната лаборатория и Чарлз, Леандър, Хергешаймер и аз представихме личните си доклади. Ти Сандра седеше отляво на масата, оградена от трима тежковъоръжени гардове и един медицински робот. Тя беше отслабнала с дванайсет килограма от последната ни среща и изглеждаше съсредоточена, но отчуждена. Малко преди срещата ми каза:
— Аз бях близо до смъртта, Каси. Погледнах я в очите и дори поиграх на карти с нея. Така че не ме обвинявай, ако приличам на призрак.
Оставих Хергешаймер да говори пръв. Той представи малко тъжно новата звездна система.
— Това е прекрасен избор — добави в заключение. — Всяка планета, разположена там, ще получава достатъчно светлина и топлина, за да стане рай. Дори и Марс.
Лицата им ставаха все по-угрижени, докато описвах трудностите на второто пътешествие. Ти Сандра потрепери.
— Чарлз ме увери, че това няма да се повтори, но аз се придържам към линия на по-голяма предпазливост.
Ти Сандра кимна със съжаление.
— Каквито и да са проблемите ни със Земята, смятам, че не можем да вземем такова крайно решение — заявих накрая. — Налага се да намерим друг изход.
Леандър сведе поглед и поклати глава. Чарлз не показваше вълнение.
— Трябва да имаме пълната увереност на всички участници — каза той. — Ще предам технически доклад за пътуването и сега няма да се впускам в подробности. Постигнахме поставената цел, но имахме голям проблем. Всички бяхме наранени, а един от нас беше лошо дезориентиран. Докато някой от групата ни има съмнения, аз поддържам мнението на вицепрезидента.
Всички шумно въздъхнаха от облекчение.
— Бих искала да се направят други опити — заговори Ти Сандра и всички обърнаха погледи към нея. — Колко бързо може да стигне „Меркурий“ до някой астероид — ничия собственост?
— За да намерим астероид с достатъчна големина и да го… — Леандър се замисли и бързо започна да изчислява на компютъра.
— Два месеца — изпревари го Чарлз с отговора. — Почти е сигурно, че дотогава вече ще сме решили проблемите си със Земята.
— Щом имаме толкова малко време — въздъхна Ти Сандра, — рискът да отвлечем няколко астероида може да се окаже прекалено голям. — Тя се замисли, прецени възможностите и поклати глава. — Не. Не можем да рискуваме.
Чарлз гледаше между нас като кротко и възпитано момче.
— Нямам думи, за да ви благодаря — тихо каза Ти Сандра.
— Чувстваме се така, сякаш сме ви предали — измърмори Леандър, след като антуражът на Ти Сандра напусна помещението. Тя остана.
Ти Сандра се изправи и се подпря на масата. Доближих се до нея и се прегърнахме.
— Как се чувства някой, който пише историята? — прошепна ми.
— Уплашен. Някои неща са… неописуеми.
— Мисля, че и аз искам да опитам — погледна ме заговорнически тя. — Но съм съгласна с теб. Не с Марс. Не и при сегашното положение на нещата.
— Беше като сън, нали, Касея? — обади се Чарлз.
Не знаех какво да отговоря. Ти Сандра пристъпи напред уверено, но бавно и стисна ръцете на всички.
— Направихте нещо велико — каза тя, а звучният й глас и майчино отношение превръщаха думите в нещо много повече от клишета. — Марс никога няма да може да ви се отблагодари. — Тя стисна и двете ми ръце в своите и се засмя. — А дори и да знаеше, сигурно нямаше да ви бъде благодарен.
— Става все по-трудно да се постига всеобщо съгласие — отбеляза Леандър.
— Не е лесно да си дадем сметка за затруднението, в което сме изпаднали — въздъхна Ти Сандра.
— То си остава. — Чарлз се наведе напред, със скръстени ръце. — През последните няколко часа научихме някои интересни неща. На земната Луна кипи дейност.
— Лий ми каза, че земните власти са взели станцията Айс Пит. Какво означава това? — попита Ти Сандра.
— Хайде да отидем в лабораторията — предложи Чарлз. — Ако президентът се чувства достатъчно добре.
— Ще издържа още няколко часа. Води ни.
Главната лаборатория беше разположена върху площ от един хектар и бе разделена с тежки стоманени прегради на три помещения. Тъмносивият таван се извиваше в средата на височина десет метра, нашарен от фокусирана светлина и животоподдържащи тръби.