От два часа бях на повърхността. Чувствах се различна. Не по-добре, но различна. Прекосих пустошта и влязох през шлюза, като използвах личния си ключ, който отваряше всички врати на Кайбаб. Шлюзът се затвори зад мен.
Изчистих праха от костюма, взех набързо душ в стаята си и се облякох за сутрешните срещи.
Връщах се на работа. Нямаше по-мъдро същество от мен.
Но моето време изтичаше.
Ти Сандра и антуражът й, включително Лий и четирима от най-добрите служители на Пойнт Уан, зачислени към водещия център, се върнаха в Мени Хилс на следващия ден. Разделихме се с топли прегръдки в кабинета до главната лаборатория.
— Мразя, когато сме така изцедени — каза тя, докато ме държеше за ръка.
Както винаги напоследък бяхме оградени от помощници и гардове. По-голямо уединение не ни се позволяваше.
— За мен си като сестра, Каси. Обещай ми, че ще оцелеем и ще се оттеглим, за да управляваме собствената си станция. Ще бъдеш мой синдик, а аз ще ръководя чаена ферма. Ще бъдем почетни марсианци.
— Обещавам.
Прегърнахме се, Ти Сандра пое дълбоко въздух и каза:
— Насрочена е среща с „Кайлетет“, която аз ще пропусна. Аелита има разписанието. Ще трябва да пътуваш довечера със совалка до Лал Квила.
— Краун Найджър ли? — попитах със свит стомах.
— Казва, че е нещо спешно. Чувам, че работите на „Кайлетет“ не вървят. Наказанието ни вече дава плодове. Ти го познаваш по-добре.
— Той е безпощаден звяр.
— Продължавай да се държиш — поръча ми Ти Сандра. — Ще ме проклинаш след това, скъпа.
Оставих Аелита и главните си помощници да отделят по-маловажните събития, които можеха да бъдат отложени, в това число и доклада за временното състояние на нещата на Уокслър и Олимпийците.
Въпреки изолацията на „Кайлетет“ от правителството и другите дисидентски ОМ, той все още държеше някои козове за бъдещето на Републиката. Въпреки голямото недоволство, Краун Найджър бе успял да запази положението си на главен синдик.
Районните губернатори бяха поискали репарации за щетите, ако не от Земята, то поне от правителството, което не разполагаше с допълнителен бюджет. „Кайлетет“ бе предложил канал за осигуряване на средства от симпатизиращи източници на Земята. Досега отказвахме да обсъждаме този въпрос. Натискът върху нас обаче се увеличаваше и Ти Сандра беше намекнала, че може отново да се наложи да сключим сделка с Краун Найджър без излишно да му се доверяваме.
Аз исках да му задам някои въпроси лично от мое име.
Лал Квила, Червеният форт, беше разположен на юг от долината в независим район, притежаван от най-малкото мюсюлманско ОМ „Ал Медин“ и до него се стигаше след тричасов полет. Преди петдесет години бил курорт, но неразумната експлоатация на ресурсите вода и пари довела до превръщането му в светиня на „Новите ислямисти“. Казваха, че е красиво място с постройки на повърхността и каменни изображения под многопластово налягане и радиационни щитове.
Денди Брейкър и двама по-млади гардове, Кири Майснер и Жак Доне, придружаваха мен и умаленото копие на Аелита.
Пътуването със совалка през долината беше, както винаги, впечатляващо. На шест километра под нас бурите в дълбоките пропасти на Капри образуваха реки от розов и оранжев прах. Еос Кеъс плуваше сред кристални облаци, носени от южните ветрове. Нямах време обаче да се наслаждавам на природата. Аелита ми предоставяше последната информация за финансовото състояние на „Кайлетет“, за заемите от банките на Тройката на Луната и дори за личните сметки на Краун Найджър.
— Кажи ми повече за личния му живот.
Аелита Две взе закодираните файлове от базата данни на Пойнт Уан. Изображението й сякаш стана по-голямо и по-плътно, настани се на седалката до мен и се направи, че преглежда купища листове. Подаде ми един лист с изгорели ъгли и ме погледна лукаво.
— Толкова любопитно ли е? — попитах.
— Той е нов ислямист, каквато е и жена му. Преди три години тя напуснала „Фатимит“, за да се омъжи за него. На Найджър тази връзка явно му е удобна. Не е от верните съпрузи.
Толкова и аз знаех.
— Не е учудващо — казах на Аелита Две.
— Сексуално многостранна личност. Ориентиран и към мъже, и към жени.
— А към овце?
— Не.
— А към трупове?
— Няма данни за това.
— Много от политиците са емоционални. Той как се отнася с партньорите си? Има ли оплаквания, съдебни процеси и неща от този род?
— Няма процеси. Жена му е нещастна, но не би го напуснала.
— Това е голямо примирение. Защо ми даде изгорения лист, Аелита?