— Ахмед Краун Найджър е прекарал три години на Земята след антицентралисткото въстание в Синай. Информаторите са попаднали на документи, които показват, че мъж с много близки до неговите говорни характеристики е участвал в няколко политически акции в Южна Африка срещу панафриканското обединение.
— Колко близки?
— Говорните характеристики съвпадат деветдесет и осем процента. Този мъж е в списъците с декларираните бежанци на ВАЮП и Обединена Африка. Името му е Йозеф Мамуд.
Дори и информацията да беше важна, не можех да преценя как на практика мога да я използвам.
— Аелита, изгорената хартия означава убийство, педерастия или даване на неверни размери на пениса в обяви за самотни сърца.
— Моля? — не разбра Аелита Две.
Чувството й за хумор не беше по-изтънчено от политическите й инстинкти.
— Нямаме контакти или договор с Обединена Африка и ВАЮП няма да го екстрадира. Знаем, че е политически опортюнист. И предател. Някой ден — почти се задавих с думите, но гневът ме накара да ги изрека, — може да се наложи да го убием.
— Разбирам.
Лал Квила напълно отговаряше на името си заради масивните червени стени и минарета, оградили каменните куполи на всеки ъгъл. Най-големите куполи достигаха двеста метра в диаметър. Бяха вложени много пари и според марсианската народопсихология, мястото излъчваше сила и арогантност. Обществото на Новите ислямисти на Марс винаги беше демонстрирало гордост и патриотизъм и никога не се бе молило с лице към Земята, а обърнато на запад, към залязващото слънце. Станциите на новите ислямисти, които бях посещавала, бяха чисти и подредени, и почти неактивни политически. Мъжете бяха любезни и добре облечени в дълги индийски роби, а жените се носеха стилно и с достойнство, с дълги до прасците рокли, с памучни или копринени елечета и с красиво надиплени на раменете фереджета.
Говореше се, че скромно да сложиш фереджето си пред непознат мъж е най-искрения начин жена от новите ислямисти да те поласкае. Да се забулиш пред познат на семейството или на комуната мъж беше открит знак за желание за ухажване.
Тъй като срещата нямаше да бъде публична, групата ни бе посрещната от охраната и кмета на станцията — пълен приятен мъж в спретнат сребристосив костюм. Денди, Майснер и Доне се срещнаха с охраната на „Кайлетет“. Споразумяха се за мерките за сигурност, а Аелита Две се свърза оптично с мислителя на „Кайлетет“.
Кметът миришеше на розова вода и анасон. Поведе ни пеш към един висок и голям купол, близо до външната стена на станцията. Вътре имаше възглавници и фин килим, изтъкан на Земята, издялани от камък умивалници за правоверните и картина, представяща амулетите на отпътувалите братя.
Седнах на една възглавница, със свит от напрежение стомах. Краун Найджър влезе, с по-дебнеща походка от преди. Погледът му обходи купола и той седна с маниер, който говореше за неговото величие. С тих стон изпусна въздуха от дробовете си.
— Извинете ме госпожо вицепрезидент, но съм много уморен. Сигурен съм, че знаете защо. Всички наши важни файлове явно са разгледани от любопитни очи. Какво е станало с марсианската почтеност?
— Какво мога да направя за вас, господин Краун Найджър? — усмихнах се аз.
Ноздрите му се разшириха:
— Ще говоря съвсем открито. Зная, че вие не можете, но моето положение е различно. Аз съм малък чакал, попаднал сред глутница вълци. Ще ви кажа какво е станало и ще ви оставя вие да прецените. Аз се страхувам.
Очевидно беше, че не лъже. Дори миришеше на страх.
— Ще бъда искрен. Вие вече подозирате за тези неща, но аз сега мога да ги потвърдя. Направихме много искания за мини по заповед на основните ни партньори от Земята.
— ВИЗА — казах.
— Над ВИЗА. Алианс на алиансите. Чули ли сте такива слухове?
— Нито дума.
— Повечето от исканията бяха отхвърлени, но някои мини, около деветдесет, които придобихме или вече контролирахме, предоставихме на Земята. Те бяха заразени със скакалци, с фабрики за създаване на разрушителни наномашини.
Лицето ми се сгърчи и ръцете ми затрепериха от гняв.
— Не знаехме, че ще направят така, но вие не можете да простите нашето съучастничество. Затова ви извиках тук. Казвам ви всичко това, защото и ние сме толкова безпомощни пред тях, колкото и вие.
Той замълча.
— Слушам ви.
— Надявах се да разговарям с президента.
— Тя е заета — отговорих.
— В „Кайлетет“ успяхме да направим някои пробиви — въздъхна той. — Не толкова впечатляващи като местенето на луни… Във връзка с комуникациите. Много важна разработка. Преди една седмица предадохме тази информация на Земята, за да получим лиценз за новата технология. Надявахме се да направим сделка дори в условията на криза, но не очаквахме отговора, който ни дадоха. Те поискаха да разпуснем изследователския екип и да изпратим учените на Земята.