Выбрать главу

В началото на разговора чувствах превъзходство, че контролирам ситуацията. Сега усещах само ужас.

— Вие сте им казали всичко? — успях да попитам.

— Имахме споразумение с Алианса на алиансите. Никога през живота си не бях вземал толкова грешно решение. — Той сключи длани под брадичката си и се залюля напред-назад върху възглавницата. — Сега те не разговарят с мен. Страхувам се, че ще вземат ужасяващи мерки. Смятам, че те стояха зад Замръзването. Необходимо е да обединим силите си, защото заедно можем да оцелеем.

— Какво знаете за комуникациите?

Мислите ми препускаха далеч пред въпросите, които задавах. Скоро ще трябва да се връщаме на Кайбаб. Ще трябва да се посъветвам с Чарлз и да предупредя президента.

— Можем да общуваме мигновено на големи разстояния — обясни Краун Найджър. — Добра работа в сравнение с това, което сега хората могат. Смятаме, че е важно и нямаме данни вие да сте направили подобен пробив.

— Какво друго сте открили?

— На Земята смятат, че има и други неща. Заради вас и вашата проклета показност! — извика Краун Найджър. Той сведе поглед и отново въздъхна нетърпеливо. — Работих усърдно, за да създам убежище от цялата тази лудост. Лудостта на Земята, а сега и на Републиката. Отдадох живота и душата си на това да стоим настрани и да предоставя на хората си избора на независимостта.

— Продали сте се на Земята. Това за мен не е независимост.

Той стисна устни, сякаш искаше да се изплюе и каза:

— Не ме интересува какво мислите за мен. Ясно е, че нямате достойнство. Във вас няма нищо марсианско. Бихте заплашили нашата Майка за политически облаги. Да използвате такова оръжие… е лудост!

— Заради земяните загинаха марсианци — възразих. — Земята не даде жертви.

— Толкова наивно! Само по себе си показването на такава мощ и умение води до насилие. И сега „Кайлетет“ се слага под един знаменател с вас от бившите си приятели. Марсианците си мислят, че разбират голямата политика, но Марс е просто едно разраснало се село, пълно с простаци.

— Вие поставихте нов член в равенството — заявих. — Те смятат, че скоро ще бъдете силни и способни колкото нас.

— А ще бъдем ли? — попита пребледнял. — По вашия път ли вървим?

В момента беше без значение какво ще открие „Кайлетет“ след няколко месеца или години.

— Те искаха още от самото начало преди години да вкарат духа в бутилката — казах.

— Какво трябва да направим?

— Ние не владеем положението, не разбирате ли това?

— Да, но…

— Този Алианс на алиансите явно знае много за вас. Знае за размириците в Африка и за връзките ви с Добъл. Те не могат да ви се доверят. Някога сте им бил полезен, но сега… — поклатих глава. — Трябва да тръгвам.

Аелита Две прекъсна връзка с мислителя на „Кайлетет“. Отдалечавах се и тя ме следваше върху подвижна платформа. Когато стигнах средата на купола, Краун Найджър се изправи, вдигна ръце и извика:

— Какво можем да направим? Кажете ми! Трябва да има изход.

Денди, Майснер и Доне се присъединиха към мен в коридора на купола. След нас вървеше кметът на Лал Квила и задаваше въпроси, за да разбере какво толкова е станало. Денди внимателно сложи ръка на гърдите му и го изблъска назад. Кметът остана с отворена уста, шокиран от такава грубост. Разделихме се с него и помощниците му близо до входа на купола. Вътре ечаха виковете и молбите на Краун Найджър.

— Връщаме се в центъра — казах на Денди. — Трябва веднага да разговарям с президента.

— Какво е станало? — попита той.

— Нямаме никакво време.

Няма време, няма разстояние, няма избор.

Част седма

2184 г.,
нова марсианска година 0
Преместването на Марс

Най-накрая бе дошло времето и на последната криза. Ясно като марсианско небе разбирах, че Земята рано или късно ще осъзнае, че няма друг избор, освен да заличи натрупаните нишки и да постави новите технологии под свой пълен контрол. Целият земен прогрес, достиженията на терапията и останалите сложни неща щяха да се разпилеят като листа по вятъра заради уплахата от нашата мощ и непредсказуемост.

След като вече се бях отделила от повърхността, отпътувайки от Лал Квила, изпратих предупредително съобщение до Ти Сандра и поставих „Преамбюл“ в състояние на тревога. Ти Сандра отвърна веднага, че ще се срещне със съветниците си и с останалите членове на екипа си в Мени Хилс, за да обсъдят възможностите за действие.