— Кутията на Пандора вече е отворена и едва ли ще се намери човек, способен да я затвори — каза тя. — Каси, нищо от нещата, които сме в състояние да направим, няма да е толкова ефективно, както „Преамбюл“. Кажи на Чарлз, че вероятно скоро ще му се обадя. Нека бъде подготвен.
Безкрайно изтощеното й лице стои постоянно пред очите ми, дори след всичките тези изминали години. Това бе лицето на справедливото и грижовно могъщество, поставено в условия на убийствена мъртва хватка. Споменът за това лице постоянно витае пред мен като идея фикс. То е толкова различно от лицето на онази Ти Сандра, с която се бях срещнала навремето и в която се бях влюбила…
Пилотът-мислител преведе совалката през платото Кайбаб. Двигателите на кораба бръмчаха монотонно. Двата часа, прекарани в мотаене из почти целия Марс, ми изглеждаха едва ли не безкрайни. Взирах се напрегнато през илюминатора, но не виждах абсолютно нищо; изпитвах същото чувство, каквото има майката, когато детето й е в опасност.
— Какво знаеш за Алианса на алиансите? — попитах аз Аелита Две.
— Всъщност бях най-много заинтригувана от името — отвърна мислителят. — Нямаме абсолютно никакви данни в архива за него.
Странно. Как ли бих могла да се осланям на думите на Краун Найджър? Дали и той не бе измамен като останалите? Или пък Алиансът на алиансите бе просто многолик, подкрепян от мислители земен управник, издигнал се много над нивото на изборните длъжности?
Но всъщност който и да бе действителният, ръководител на силите, обединили се срещу Марс, истината бе една: с двама неблагонадеждни играчи, които боравят (или в скоро време щяха да разполагат) с потенциално смъртоносна власт, не можеха да се водят никакви преговори. Можехме да стигнем не до война, която все пак притежаваше определени правила и определено чувство за лимит, а до елементарно, паническо зверство.
Денди Брейкър се изправи пред мен и се взря в лицето ми.
— Май наистина сме загазили, а?
— Така поне изглежда на пръв поглед.
— Това следствие на извършеното от „Кайлетет“ ли е?
— Да. Не. Всъщност никой не е безгрешен. Всички има за какво да се обвиняваме.
— Нашата грешка, ако питаш мен, бе преместването на Фобос — каза Денди.
Спомних си собственото си чувство на екзалтация при внезапния обрат. Дори и сега пулсът ми се ускорява и пред очите ми изплува образът на Шон Дикинсън, изричащ „Всички сме още деца и сме подвластни на най-дълбоките си инстинкти“…
— Е, все пак ни принудиха да прибегнем до тази стъпка — отбелязах на глас аз. — Просто сега Земята може да ни има толкова доверие, колкото човек може да има към скорпион под леглото си.
Денди поклати объркано глава:
— Никога не съм виждал скорпион на живо.
По президентската мрежа пристигнаха нови закодирани съобщения. Освен „Преамбюл“ имахме и други планове; просто бяхме заложили доста на Олимпийците. В момента разглеждахме възможностите да прибегнем и до въпросните други планове: индивидуална защита срещу „скакалците“ станция по станция, съседни станции, защитаващи се съвместно, залагане на повече автоматизирани системи и така нататък.
Трийсет минути преди да стигна до Преамбюл, говорих с Чарлз в лабораторията. Той ме изслуша с безизразно лице, докато му описвах случилото се в Лал Квила и му излагах накратко съобщението на президента.
— Играят си с нас, както си искат — заключи накрая той. — Правителството явно ни смята едва ли не за деца. Напред-назад, напред-назад…
— Нямаме точно това предвид — възразих аз. — Ти Сандра нямаше да ти се обади, ако не…
— Сега сме на прав път — прекъсна ме Чарлз. — Нямаме и друг избор. Те ще ни изтрият от лицето на Земята. Ще се наложи да остана в близост до големия мислител. Тренирам Тамара като резервен вариант, ако нещо се случи с мен… Миналата нощ отново изпратихме мислител на Фобос. Стивън повери ръководството му на Дани Пинчър. Готови сме за война.
Война. Тази дума обобщаваше всичко казано до този момент и придаваше на приготовленията ни някаква странна, напрегната и забързана форма.
— Какво ще реши президентът според теб, Касея? — попита ме Чарлз.
Знаех какво го притеснява. Човек, който веднъж бе държал в ръцете си дамоклевия меч, никак не изгаряше от желание да го види отново в действие.
— Сигурно са взели мерки да се защитят от Фобос, ако предприемем нещо с него — отвърнах аз.