Огледах се наоколо, изнервена дори и от малкото връзки. В стаята, която изглеждаше абсурдно голяма за апаратурата, миришеше на студ и метал. Беше като ечаща пещера, пълна с лампи, фокусирани върху откъсвача, помпи и мразогенератори. Един ръководеше, Тамара Куанг със своите кабели и връзки беше за подкрепление, а аз бях наблюдател.
Леандър свърши с проверката на връзките и застана до мен със скръстени ръце.
— Марс е голям обект — каза Чарлз. — Трябва да повлияем на повече от характеристиките на всички показатели и най-вече на тези, които са в противоположни двойки. Това означава да запазим някои от резултатите в неизползваните показатели в откъсвача. Не е трудно, ако той е голям.
— Опасността не е по-голяма от преди. Вероятно дори е по-малка — обясни Леандър. — Но работата на ръководещия се усложнява. Трябва да бъде в пълна хармония с мислителя, за да държи тези допълнителни показатели в синхрон с поставената цел.
— И?
— Тук се намесва преводача. Чарлз трябва да осъществява пряка връзка с мислителя.
Подът отново беше разтърсен от воя на преобразуваната материя. Денди излезе от залата и застана до Стивън.
— Ако не тръгнем веднага, ще загубим станцията — каза той.
Денди не гледаше към Чарлз, сякаш той беше непочтен, свещен или недостъпен.
— Ще го направим на „три“ — обяви Чарлз. — Просто бъдете изключително предпазливи. Първо ще се движим петдесет милиона километра по орбиталната пътека на Марс. Ако възникнат съмнения за следващия етап, ще останем там.
— Те отново ще ни намерят и ще довършат започнатото — въздъхна Тамара Куанг и предпазливо докосна кабелите. Дори и при този студ по лицето й имаше капчици пот.
— Следващият етап ще ни заведе на около три милиарда километра от новата система. Ще изчислим координатите и ще направим следващия преход.
— Не можем да останем в открития космос повече от няколко минути — обади се Хергешаймер. Не го бях видяла да влиза, но сега стоеше на няколко метра от откъсвача с ръце в джобовете и разрошена коса. — В противен случай ще преживеем драстична смяна на климата.
Влезе Абди, следван от двама асистенти и каза:
— Проверих пораженията и се оказа, че само десет процента от повърхността на Марс е свързана чрез предаватели. Останалата част я няма или не можем да влезем във връзка. Ние разбира се знаем какво става, но няма как да кажем на останалите какво да очакват. Ще има още по-сериозни ареологични последици, ако бързо не навлезем в соларен прилив. Много е важно същата страна на Марс да бъде обърната към новото слънце.
— Разбрано — кимна Чарлз.
— Приливът на слънчева активност — повтори Абди.
— Това е изчислено — каза Стивън.
— Къде е моята станция и апаратура? — попита Хергешаймер.
Чух, но не видях как Леандър го насочва към отдалечения край на лабораторията, където всички външни апаратури насочваха показателите и данните.
— Да започваме — обади се Чарлз.
Облегнах назад глава и се загледах в проекторите. Изведнъж косата ми настръхна и почти изпищях. Усетих, че някой стои до мен, срещу Леандър и Денди. Знаех кой беше, но не исках да приема, че все още съм на ръба.
Не можех да го видя, но присъствието му беше толкова реално, колкото присъствието на всички останали и дори повече. Казваше се Тод. Беше на пет години, с кестенява коса, вечна усмивка, с гладки загорели бузи и пъргави пръсти. Лицето му бе зачервено, сякаш току-що се беше върнал от тренировка или игра. Искаше да ми каже нещо, но аз не го чувах.
Той е щял да бъде мой син, а Иля — негов баща. Сигурно съм издала звук, защото Чарлз попита дали нещо ме притеснява.
— Добре съм. Да започваме.
Исках да се протегна и да хвана ръката на сина си, но него вече го нямаше. Никога повече нямаше да почувствам присъствието му.
— Тръгваме — обяви Стивън.
— Тръгнахме — като ехо отговори Чарлз.
Докато се взирах в проекторите с омотана с колани за пълно потапяне глава, видях над себе си карта на Марс, която представляваше сфера с много подробности върху нея и подчертани неравности. Като обърнах глава, видях Фобос и Деймос. Картата не беше осъвременявана скоро, защото Мени Хилс и други станции, които вече не съществуваха, бяха отбелязани на нея.
— Ще изгубим всичките сателити — каза Денди. И той, и неспирният вой се чуваха в далечината.
Чух гласа на Чарлз в главата си и се стреснах.
— След две минути започва първа фаза. Чуваш ли ме, Касея?
— Да. Виждам Марс.
— Искаш ли да видиш какво прави мислителят? Когато вляза вътре, ще стана част от него. Ти ще бъдеш отвън и ще наблюдаваш.