— Добре.
Опитах се да отпусна напрегнатите си мускули. По-добре е да умра спокойна, помислих си. Но вселената беше толкова непредсказуема, че едва ли това имаше значение.
Когато влязох в перспективата на мислителя, изображението на Марс се промени напълно. Видях не планета, а многоцветно поле от застъпващи се възможности. Неговата оценка се менеше през секунди, разменяха се цветовете, а „Поясът на Пиърс“ проблясваше с ослепителна бързина. Той виждаше и преценяваше Марс с логика, която не можеше да бъде проследена от човешко същество и която беше извън законите на вселената.
Сега по-добре разбирах неговия принос. Мисълта, че въпреки тези изкривявания той се бе самоосъзнал, ме накара да потреперя. За какво самоосъзнаване ставаше дума, когато съзнанието нямаше форма и цел?
Кой беше измислил това съзнание? Бяха го направили повече или по-малко известни човешки същества. За около век и половина мислителите „Куантум Лоджик“ имали незначителна роля в човешките работи. Но никое човешко същество, дори и създателите им, не можели да обхванат целия им интелект. Той не беше по-висш, защото в някои случаи работеше по-просто от човешкия или от този на други мислители, но това, което правеше, беше съвършено и непредсказуемо.
Ако аз бях зрителят, който наблюдаваше този странен и красив кон да изпълнява номера си, то Чарлз беше ездачът.
— Изчислили сме и сме извлекли първата основна характеристика — каза Чарлз. — Сега проверяваме преноса на консервираните показатели към по-голяма система.
С помощта на подобрението разбирах част от това, което виждах. Там, където преводачът беше свързан с компютъра, преминаваха едни след други безброй много числа, които мамеха природата, като изтегляха енергията, необходима за преместването на Марс, от цялата енергия на по-голямата система-галактика. Всъщност тази енергия нямаше да се изразходва, а вселената щеше да постигне вътрешен баланс.
— Двайсет секунди до първия етап на преместването — съобщи ми Чарлз.
Връзката ни ставаше все по-близка. Той говореше само заради мен.
— В момента мислителят „Куантум Лоджик“ потвърждава посоката за всички показатели — продължи Чарлз.
Щяхме да преместим всичко от мястото, което щеше да заеме Марс, и същевременно щяхме да преместим самата планета, което означаваше, че си разменяхме местата. От целия процес това беше най-лесно за разбиране, но не и за изпълнение.
— Откъсвачът започва да излъчва — обади се отвън Стивън. — Промяна в „Пояса на Пиърс“.
Видях двете рамки — настоящата и тази, в която щяхме да се преместим. Те съвпаднаха и после за секунда изгубих Марс от поглед. Това, което видях вместо него, беше ужасяващо със своята простота.
Марс бе превърнат в огромен потенциал. Можеше да бъде всичко и ние също заедно с него. Бяхме поставени извън законите, не бяхме част от играта. Това беше изчистването, когато системите, изградени върху последователното взаимодействие между съзнание, компютри, мислители и електронни системи, трябваше да се рестартират и да приемат, че някога е имало една действителност и всички закони са били такива, каквито са и сега.
В потенциала видях, но за щастие не почувствах, какво е да си привлечен от избора. Можехме да избираме други системи от закони. Мислителят бързо преминаваше през тях. Искаше ми се да се забавим и да направим опит. Какво би станало, ако променим това или онова? Имаше толкова примамливи възможности.
— Преместване на рамката — обяви Чарлз.
Потенциалът изчезна и отново видях изображението на Марс. Хергешаймер бързо направи изчисления, за да установи положението ни.
Боботенето и тътенът се бяха превърнали в слабо потреперване, което почти не се усещаше през уплътнението на стола. Вече не бяхме на старото си място и Земята бе изпуснала целта си.
— Чарлз, как си? — попитах го аз.
— Доста добре — отвърна той. — „Куантум Лоджик“ леко се поизплаши. Да променяш правилата на играта изглежда привлекателно. Също като секса. На място като това той се почувства у дома си.
— Не му позволявай да си определя срещи — пошегувах се аз. Страховитостта на онова, което можеше да се случи, внезапно се стопи в обзелото ме лекомислено настроение.
— Според мен се справихме идеално — заяви Чарлз. Премигнах, отвърнах поглед от проекциите и го видях, отпуснат назад. Очите му бяха притворени, а дъхът му излизаше накъсано.
Нещо докосна ръката ми. Извърнах глава на другата страна и ме заля облекчение. Сълзите потекоха по бузите ми. Вдигнах ръка и я протегнах нагоре.