— Как се сдоби с него? — попитах.
Битрас се усмихна, поклати глава и ми подаде компютъра си.
Установихме силна зависимост между откъсване на времето и откъсване на пространството. Възможно отношение на едното към другото. Откритото трето откъсване може да е предизвикано от тях. Причината неизвестна. Откъсване на време, откъсване на пространство, автоматична промяна в третото. Вероятна обща зависимост, що се отнася до градуса на кривата, но третото откъсване предизвиква четвърто — слабо и спорадично… Възможно откъсване на съдбата. Петдесет откъсвания регистрирани досега. Очакват се още. Ще обмените ли с нас информация? Взаимна изгода при положителен отговор.
— Това е ухажване на учени — обясни Битрас, — и е много странно защо Земята ухажва Марс. Чарлз Франклин обсъждал ли е тези неща?
— Не… Май само спомена веднъж за континуума на Бел и как го нарече… тайните канали, каквото и да означава. Мен това не ме интересуваше, а и той не говореше много.
— Жалко — отговори Битрас. — Имала си неповторимата възможност да изживееш любовта си с г-н Франклин и да научиш нещо много важно. Да не би все пак да ти е обяснил идеята си?
— Дори и да е така, аз не съм го разбрала.
— Според хората, които работят за мен, континуумът на Бел е ключът към нова физична теория, която може и да се окаже правилна. Олимпийците наричат вселените предопределения или съдби.
Все още не разбирах нищо и поклатих отрицателно глава.
— Ние се интересуваме от това, защото „Кайлетет Марс“ е подложен на натиск, за да се откаже от финансирането на Тарсис. Изцяло.
— Но „Кайлетет Марс“ е лунна собственост — отговорих.
— Да, но се контролира от ВИЗА и е по-добре да има по-голяма независимост. А в същото време Станфордският университет прави предложение на г-н Франклин да се включи в тяхната програма и да дойде на Земята, за да продължи разработките си. Обещават му достъп до най-напредналите земни мислители, включително и до мислителите „Куантум Лоджик“, а също и много голяма заплата. Освен това ще помогнат да се решат финансовите затруднения на „Клайн“. А те, разбира се, до голяма степен се дължат на намесата на ВИЗА.
— Той приел ли е?
— Той е докладвал на „Клайн“ за предложението, както е прието да се прави в една фамилия, а „Клайн“ информира Съвета, както е правилно. Съветът предаде информацията на по-крупните спонсори на Тарсис. Не, не е приел. Господин Франклин е един изключителен млад мъж. Алис стигна до заключението, че Земята е погълната от събиране на информация за континуума на Бел и нещо, наречено дескрипторна теория. Слухове и от други места навеждат на тази мисъл.
— Всичко това важно ли е?
Битрас се усмихна и отговори:
— Земята няма да се добере до Чарлз Франклин или някой от Олимпийците. Мейджъмдар ще работи с Кайлетет, за да финансират за собствените си цели създаването на три мислителя „Куантум Лоджик“.
— Така ли? — възкликнах. Чарлз беше постъпил правилно и бе получил това, което искаше. Удивително!
— Съжалявам, че връзката ви не е траяла по-дълго — каза Битрас. — Защо се разделихте?
Той смени темата на разговора почти без да променя тона си и аз за малко щях да се подведа и да отговоря. Вместо това обаче разперих ръце, повдигнах вежди, свих рамене и казах:
— C’est la vie.
— Имаш ли опит с изискани и надарени мъже?
— Не — отговорих.
— А с мъжете изобщо?
Замълчах и продължих да се усмихвам. Битрас ме наблюдаваше съсредоточено.
— Забелязал съм, че младите жени събират повечето си впечатления за мъжете през първите пет години, след като започнат да мислят за любов. Това е много важен период. Смятам, че ти сега го изживяваш. Жалко ще бъде, ако изостанеш в образованието си в тази област. А един космически кораб не предлага много добри възможности за това.
Ето, започва се, помислих си.
— Надявам се да ми кажеш, ако си спомниш нещо повече за Чарлз Франклин. Сега, въпреки нежеланието ми, съм принуден да наваксвам по физика, а в точните науки не съм много силен. Надявам се Алис да е добър учител.
Той ми благодари и отвори вратата на каютата. Отвън минах покрай Ейкър, който изпълняваше някаква поръчка, промърморих нещо за поздрав и отидох в залата за спорт. Заедно с четирима потни мъже, всички на възрастта на Битрас, изкарвах яда и раздразнението си около час с физически упражнения.
Чарлз се беше оженил. Бе намерил покоя, който търсеше. Той беше на път да стане значима личност, ако не за мен, то поне за Марс и Земята.