— Искам да съм папагала й — опитах да се пошегувам.
— Това е отвън — каза Ориана, като имаше предвид, че не е част от симулацията.
— Тогава бих искала да бъда Нагоре — заявих, като не употребих правилния термин, но в този случай думата изглеждаше на място.
— Да изплуваш на повърхността — уточни Ориана, докато ме изваждаше от състоянието след симулацията. Отворих очи. Да бъдеш на десетки милиони километри между световете ми се струваше по-скучно от живота на Будхара.
Подсвирнах тихо и потрих ръце, за да се уверя, че това, което виждам и чувствам, е реалността.
— Не съм сигурна, че някога ще поискам да го направя отново — проговорих.
— Да-а. Първия път изглежда като нещо свещено. А всъщност толкова ти се иска да се върнеш там. Действителността изглежда фалшива. При следващите опити ще ти е по-лесно да се връщаш, защото ще виждаш нещата от повече ъгли. Ако не беше така, властите щяха да им сложат ръка отдавна. А аз не участвам в такива симулации.
— Да им сложат ръка ли? — попитах.
— Да ги обявят извън закона. Да ги забранят.
— Така ли! — Все още не можех да разсъждавам ясно. — Не научих много за Земята.
— Династията Сауд живее много изолирано, нали? Фанатици са на тема богатство, никой не го е грижа за последните им капки нефт, изобщо, идеални за сценарий на симулация. А Будхара ми е любимата героиня. С нея съм преживяла над двайсет епизода. Тя е силна, но знае кога да се подчини. Много ми харесва момента, когато иска от Маджли да й позволят да вземе богатството на братята си, след като загиват в Басра.
— Забележително — казах само.
— Не ми изглеждаш много щастлива.
— Просто съм удивена, Ориана.
— Не одобряваш ли избора ми?
— Не точно — отговорих, въпреки че изборът на Ориана беше най-малкото скучен. Тя бе изискана, но много млада и от време на време трябваше да си го напомням. — Надявах се да науча повече за най-характерното на Земята, а не за изключенията.
— Може би следващия път. Имам някои опростени истории, които са направо като пътеводители, но тях ги има дори и на Марс.
— Може — отговорих, но нямах никакво намерение да направя това отново.
Милиарди земяни се потапяха в симулации всеки ден, а аз не можех да разсъждавам трезво само след един евтин романс.
Стояхме с Алън в каютата на Битрас.
— Мразя този момент — започна той, докато се взираше в огледалната си проекция. — Само след няколко дни няма да има упражнения, а вериги и желязна топка. И не говоря само за теглото, въпреки че то ще бъде достатъчно голям проблем. От нас се очаква толкова много. Наблюдават ни. Постоянно се страхувам, че с някоя нова технология ще могат да надничат в главата ми, дори когато спя. Няма да се успокоя, докато не поемем обратно пътя за дома.
— Не харесваш Земята — отбеляза Алън.
— Мразя я — отсече Битрас и го изгледа злобно. — Земяните са толкова жизнерадостни и любезни и са пълни с машинарии. Апаратура за сърцето, за белите дробове, пригаждане на това, пригаждане на онова…
— Не е много по-различно от Марс — казах аз.
Битрас не ми обърна внимание. Консерватизмът му преливаше и той трябваше да се разтовари. Помислих си, че това е по-добре, отколкото да се нахвърли отново върху мен.
— Те не оставят нищо да се развива от само себе си. Нито живота, нито здравето, нито мислите. Те са загрижени и оглеждат всичко от различни ъгли… Кълна се, че между хората, с които сме говорили, няма индивидуалности. Всеки е тълпа и се управлява от тълпата, водена от един доброжелателен диктатор, наречен аз-ът, който се старае винаги да е внимателен и умен ръководител.
— И на Марс има такива хора — обади се Алън.
— Само че аз няма да преговарям с тях — изръмжа Битрас. — Избрахте ли си имунизациите?
Алън направи гримаса, а аз се засмях.
— Отказали сте всичките?
— Ами — започна Алън, — аз възнамерявах да приема вируса, който носи езика и убеждението.
— Убеждението ли? — Битрас ни гледаше втрещен.
— Дарбата да знаеш кога да говориш — обясни Алън.
— Вие се подигравате с мен — кипна Битрас, като изтика огледалото. — Ще изглеждам ужасно. Но това няма никакво значение, защото те ще изглеждат много добре, а аз колкото и да се старая, ще изглеждам ужасно. Те не очакват друго от марсианците. Знаете ли как ни наричат, когато не се държат любезно?
— Как? — попитах. От Ориана знаех няколко имена — глинени пръсти, подземни мишки, тарки.
— Колонисти — каза Битрас с акцент, като постави ударението на втората сричка.