Учихме уроци по история чрез проекции, изкачихме се до мемориала на Линкълн и застанахме пред гигантската фигура на Ейбрахам Линкълн. Изучавах тъжното му, уморено лице и сбръчканите ръце и изведнъж, докато четях думите, опасващи паметника и вдъхновени от гражданската война, преминала под негово командване и по-късно станала негов убиец, очите ми се напълниха със сълзи. Хората изяждат водачите си, помислих си, кралят е обречен да умре. Алън гледаше на тези събития от друг ъгъл.
— Той е искал да подчини със сила американския юг. Политическите му убеждения са като най-неприемливите земни.
— Но на Марс няма роби — напомних му.
— Не ми обръщай внимание. Аз винаги съм бил на страната на слабите.
После се върнахме по обратния път покрай огледалното езеро и съзерцавахме залеза.
— Какво ли ще е мнението на Линкълн за червените зайци? — попита Алън.
— А какво ли би си мислил за съюза в сегашния му вид? — отговорих на въпроса му с въпрос.
Въпреки че биохимичните ми процеси все още не бяха в нормата, определено преувеличавах нещата. Чувствах се замаяна от времето, от архитектурата под открито небе, от историята.
Върнахме се на хълма, за да вечеряме с Битрас в големия ресторант на хотела. Храната беше дори по-добра, отколкото на „Туамоту“. Имаше много прясна, а не изкуствена храна и аз открих разликата, след като се постарах да я намеря.
— Струва ми се, че има вкус на пръст — казах на Битрас и Алън, седнали на застланата с бяла ленена покривка маса, върху която бяха поставени сребърни свещници.
— Някак дъхава е — съгласи се Алън. — Все пак това нещо доскоро е било живо.
— Достатъчно! — отсече Битрас и се закашля.
Алън и аз се засмяхме заговорнически и той подхвърли:
— Не трябва да се държим като провинциалисти.
— Ще се държа както намеря за добре — отговори с равен глас Битрас, без да показва, че е ядосан. — Виното обаче си го бива. За червените зайци, откъснати от своята среда — продължи и взе чашата си.
Вдигнахме тост.
На път за апартамента, преди да се качим в асансьора, Битрас провря ръка под моята и ме притисна към себе си. Алън го видя и бързо последва примера му. За момент се почувствах между зъбите на две разярени кучета, после разбрах какво е намислил Алън. Битрас стисна зъби и ме пусна. Веднага същото направи и Алън и аз го погледнах с благодарност. Битрас се държеше, сякаш нищо не се е случило. Всъщност беше точно така. Бях прекарала една прекрасна вечер, която не исках да развалям с неприятни мисли.
— Тук съм от двайсет и седем години — разказваше ни Мириам Джефри, докато ни настаняваше в апартамента си. — Съпругът ми стана елоа преди десет години и мисля, макар че не съм сигурна, че той живее на Марс. Така че аз, марсианката, съм на Земята, а той, земянина, е там горе.
След нейната покана Битрас и Алън седнаха в просторната дневна. Прозорците гледаха към ширналите се стари хълмове на Вирджиния и дори по-старите от тях небостъргачи. Бяхме на южния склон на Капитол Тауър, точно противоположно на хотела.
— Винаги разпитвам червените зайци — продължи тя и седна до Битрас. Двамата изглеждаха на една и съща възраст. — Приятно е някой да ти разказва какво се е променило и какво — не. Не че възнамерявам да се връщам. Свикнах прекалено много със Земята и мисля, че съм станала част от нея.
— На нас тук ни е много приятно — каза Алън.
Лицето на Мириам грейна. Дългата й черна коса се спускаше по изправените слаби рамене, оставени открити от свободната зелена памучна рокля.
— Много ще се радвам, ако в натоварената ви програма остане малко свободно време — усмихна се тя.
— За нас ще е удоволствие — отговори Битрас и се завъртя в кушетката, за да се противопостави на самонагласящите се възглавници. — И така, всичко тук безопасно ли е?
— Абсолютно — отговори Мириам, която изведнъж стана съвсем сериозна.
— Добре. Не трябва да имам тайни. Касея, Алън, Мириам не е просто досадница, търсеща развлечения, а най-добре информираният марсианец на Земята за делата във Вашингтон.
Мириам скромно премигна.
— Тя се придържа към стила на много други домакини тук в столицата, които посрещат гости, развеждат ги и знаят всичко. Досега много пъти е давала безценна информация за ОМ „Мейджъмдар“.
— Благодаря ти, Битрас — обади се тя.