Битрас извади компютъра от джоба на ризата си и го постави пред нея.
— Донесохме копие на Алис. В момента тя почива в хотелската стая.
— Снабдена ли е с най-новата защита? — попита Мириам.
— Така смятаме. Не разрешихме на митническите служби да влизат в нея.
— Добре. Тя обаче е земно производство и винаги можем да имаме капчица подозрение.
— Аз й се доверявам. Премина най-фина проверка при нас и можем да бъдем спокойни.
— Така да бъде — кимна Мириам, но тонът й издаваше, че все още има известни опасения. — И все пак трябва да знаете, че всички мислители са прекалено мили и невинни, за да разберат Земята. Или поне тези, които могат да бъдат пренасяни тук или да емигрират.
— Това е вярно — съгласи се Битрас. — Тя само ще ни съветва и няма да взема решения.
Слушах това, изпаднала в шок.
— Вие шпионин ли сте? — попитах наивно.
— Боже мой, не! — засмя се Мириам и се плесна по бедрото. Тя седеше с ръка на коляното, изпъчила гърди и отметнала назад коса. — Но не мислиш ли, че бих могла да бъда?
— По-късно днес имаме среща с представители на „Кайлетет“ и Сандовал — намеси се Битрас.
— Напоследък „Кайлетет“ почти излиза от контрол — каза Мириам. — Купува дипломатически ноти, разширява влиянието си чрез други ОМ и свежда до минимум участието си в Тристранния пазар.
— Не очаквам никакъв отговор от тях — обясни Битрас.
— Но ще им оставя отворена врата, ако мога така да се изразя. Ние искаме контактите с тях да не се прекратяват.
Мириам се съгласи, че това може да е от полза.
— И все пак искам да ви предупредя, че никога действията на „Кайлетет“ не се били толкова необясними.
— Бих искал да знам повече за тези членове на комитета по космическите работи.
Битрас й подаде компютъра и пред очите й заиграха имената им, заедно с политическите емблеми и идентификациите на родовите и социалните им групи. Мириам замислено прегледа списъка и каза:
— Свестни хора, умни и не палят лесно.
Погледнах тайно в компютъра за значението на израза.
Там пишеше: 1. Държа се спокойно и невъзмутимо. 2. Не се впечатлявам от авторитети.
— Те са се отдали на идеята и откакто аз съм тук, не са изпуснали нито един подходящ момент — поясни Мириам.
— На Земята управниците са особена порода хора, както Битрас знае.
— С някои от тези сме имали вземане-даване. Районните губернатори…
— Разликата е там, че управляващите на Земята са минали през терапия. Всички, с изключение на Джон Мендоса, който е ръководител на малцинството в Сената. Мендоса е мормон. Земяните не посрещнаха добре Добъл, за разлика от партията на Мендоса и Дезърит Спейс. Те й предоставиха подслон за няколко седмици. Предполагам, че са я разпитвали за Марс.
— Поне нямат разработки на Марс — каза Битрас.
— Да, но Мендоса ще иска да знае защо не сте склонни да отпуснете на Земята повече контролирани от Марс акции на „Белт“ и защо отказвате да се присъедините към мениджърската група на „Сол Рисорс“. Дезърит Спейс установи връзки с Грийн Айдахо, които най-сетне са хвърлили око и на бизнеса в космоса, а освен това заедно са влезли в официална връзка с ВИЗА, измамвайки Съединените щати.
Битрас записваше всичко, което Мириам казваше. После спря и заяви:
— Трябва ни повече информация за Куба, Испания, Ню Мексико и Калифорния.
— Имате всичко в списъците — отговори Мириам, смръщила вежди и почуквайки нервно с дългия си маникюр по компютъра. Върху него видях някакво изображение и се почудих какво ли е. — Ще ви кажа каквото знам. Моята библиотека ще ви осигури…
През следващите два часа слушахме и прехвърляхме данни в компютрите си. След като свършихме, Битрас пусна чара си в действие, а на Мириам това явно й беше приятно. Почувствах облекчение.
Срещите с „Кайлетет“ и „Сандовал“ в нашия апартамент бяха сърдечни и абсолютно безрезултатни. Представителят на „Кайлетет Земя“ намекна, че те може да не подкрепят предложенията за обединение и че „Кайлетет Марс“ може и да е съгласен с тях, без участието на тристранното ръководство.
По-късно видях, че Битрас е възбуден. Почти несъзнателно той заставаше до мен и леко ме побутваше. Алън загрижено ме поглеждаше, но аз не му обръщах внимание.
Явно Мириам не му беше достатъчна. А напрежението в него растеше.
На следващата сутрин сама в стаята си преживях отклонение от нормалната биохимия. Почувствах гадене, студени тръпки, тялото ми не можеше да бъде контролирано и само преценяваше как да се нагоди. Това продължи не повече от час и после отново се почувствах добре. Гравитацията ме безпокоеше по-малко и я чувствах почти нормална.