Погледнах към Потомак и алеите отвъд. Денят беше кристално ясен, високо в небето имаше малки бухнали облачета. На фона на зелено-кафявата природа Вашингтон изглеждаше като малко селище, а паметниците и древния купол на Капитолия — не по-големи от зрънца ориз.
Хладни, могъщи и безчувствени интелекти…
Усмихнах се глупаво. Бях марсианка, дошла да покори Земята.
Алис представи доклада си. Седяхме в дневната и отбелязвахме най-важните моменти. Битрас се задълбочи в някои ключови точки.
— Това въобще не е окуражаващо — отбеляза той.
— Необходимостта от централизиран контрол на всички ресурси в Слънчевата система може да придобие голяма важност след не повече от петнайсет земни години — каза Алис. — Всички признават, че на Земята са необходими много големи усилия, за да запази общата си психологическа и икономическа жизненост и че тези усилия и общественото внимание трябва да бъдат насочени към междузвездни проучвания в широк мащаб.
— И цялата Земя го признава? Всички са съгласни? — чудеше се Алън.
— Съгласието е общо, между тези групи, които вземат най-важните решения в Тройката — обясни Алис, — и особено между изпълнителите на основните договорености.
— Ще ги принудят да вземат участие в това, без значение дали ще има някакви преки облаги за Марс — обади се Битрас.
— Такова заключение надхвърля това, което фактите казват — отговори Алис.
Битрас се облегна назад. Изглеждаше обезпокоен и заяви:
— Това не е нещо, което и сами да не можем да преценим. Не смяташ ли, че е очевидно?
— Няма ясни доказателства за други заключения — каза Алис.
— Точно това споменаха и някои пътници — намесих се аз.
— И все пак всичко е готово, нали? — попита Битрас и започна да хапе горната си устна. Така приличаше на булдог. — Утре ще отворя всички предложения и ще ви ги покажа. Искам да сте съвсем наясно какво ни е позволено да говорим и какво ни е позволено да даваме на различните етапи на преговорите. От този момент вие вече не сте чираци, а представители на един Марс, който тепърва ще се създава. Вече сте дипломати.
И ние играехме ролята си. Ходехме на приеми и партита, организирахме две събирания, посетихме офисите на големите корпорации и агенции, вечеряхме с привърженици на Марс.
Мириам беше домакиня на приема ни в хотела. Часове наред разговарях с бивши сънародници, слушах разказите им за отминали времена и отговарях доколкото мога на въпросите им за съвременния Марс. Успя ли Макензи Фразие да обедини канадските ОМ на Сиртис? Какво стана с фамилиите Прескот и Уеър от Хелас? Сестра ми все още живее на Марс, в Маринър Вали Саут, но изобщо не отговаря на писмата ми. Имате ли представа защо?
Много често просто се усмихвах и демонстрирах невежество. Нямаше марсиански център за предаване на фамилни съобщения или леснодостъпна от Земята база данни. Отбелязах си в компютъра, че „Мейджъмдар“ трябва да направи нещо. Помислих си, че бившите марсианци ще бъдат ценни съюзници, а с изключение на Мириам, не ги използвахме често.
Когато за малко се освободих, попитах Мириам колко често марсиански ОМ са достигали до нея директно от Марс.
— Веднъж годишно — отговори ми тя с усмивка.
Казах, че това състояние на нещата е окаяно, а тя ме потупа по рамото.
— Ние сме такива доверчиви и ограничени същества. Докато стане време да си тръгваш, прекрасно ще знаеш срещу какво сме се изправили и колко далече трябва да стигнем.
Отбелязах в компютъра си, че трябва дай предоставим изключителен достъп до информацията на „Мейджъмдар“, но се зачудих не противоречи ли това на духа на единство, който толкова се мъчим да демонстрираме.
Докато посещавахме кабинетите на членовете на Конгреса, бързо забелязах след намеците на Битрас изключителната липса на заинтересованост към същността на нашите предложения. След изтощителния ден на обикаляне по кабинетите Битрас изпадна в мрачно и заядливо настроение.
— Те не дават пукната пара за това — каза той и прие чаша вино от Алън, докато всички си отпочивахме в апартамента. — Много е объркващо.
Сутрините бяха заети от интервюта по „ЛитВид“, ръководени от студиото на Капитолийския хълм. Следобед продължавахме с интервюта от студиото в хотела. Обядвахме с водещи финансисти, които ни изслушваха и се усмихваха, но не обещаваха нищо, после вечеряхме с любопитни и ентусиазирани конгресмени, които ни даваха нищожна информация и също не обещаваха нищо.