На следващата сутрин Битрас излезе от стаята си по халат, сложи ръце на хълбоците си и каза:
— Време е да си дадем почивка. Имате на разположение два дни. Правете каквото искате. Трябва да сте пак тук в тази стая най-късно в седем часа в събота.
— Ти нали също ще почиваш, чичо? — попита Алън.
Битрас се усмихна и поклати глава.
— Аз ще разговарям с много хора. Ако бяхме малко по-опитни от децата в тези неща, щяхме да сме цяла група за водене на преговори. Но никой не искаше да харчи пари.
Той направо изстреля последните думи. Имаше тъмни кръгове под очите, а кожата на лицето му сивееше от стреса.
— Не мога всичко сам да решавам. Отказвам да изграждам политиката на целия свят. Ако това е нова ера в отношенията ни със Земята… — Битрас махна с ръка във въздуха, сякаш описваше полета на птица. — На синдиците, губернаторите и мен ще ни отнеме два дни, за да разгледаме и обмислим всичко. Алис няма да може да целуне Джил и ще остане при мен да ми дава съвети. Но вие само ще ме разсейвате. Ако не намеря начин да обърна ситуацията в наша полза, ще се оттегля от поста синдик.
Усмихна се хищнически и продължи:
— Може да играете тяхната игра. Те ни смятат за провинциалисти, които лапват всичко, което им се даде. Може и такива да сме. Вие със сигурност ще играете тази роля. Ако ви помолят, давайте интервюта. Казвайте, че съм объркан и разстроен и не знам към кого вече да се обърна. Ние сме смутени от общественото пренебрежение и намираме, че са ни посрещнали невероятно грубо. Може и да не излъжете много.
Той седна и хвана главата си с ръце.
Набрах личния номер на Ориана и оставих съобщение. След два часа тя ми се обади и се уговорихме да се срещнем в Ню Йорк. Алън имаше други планове — щеше да лети до Непал.
Час преди да напусна хотела се почувствах замаяна и уплашена. Питах се как ли ще ни посрещнат на Марс, ако се провалим и какво ще кажат семействата ни. Ако Битрас не успееше, щеше ли и моята кариера в ОМ да се срути заедно с неговата?
След като бях решила да тръгна с Битрас, бях станала участник в една мащабна игра на нерви, която ние явно губехме. Не исках да бъда хваната в капан между два свята. Мразех властта и авторитетите, а също така и съвсем реалните мъки на отговорността. Можех да стана част от един исторически значим провал и да опозоря родителите си и нашето ОМ.
Жадувах за малките лабиринти и тесните тунели на Марс, за сигурността и безгрижието на младостта.
Знаех, че има големи и пренаселени градове, но петдесетте милиона жители на Ню Йорк предизвикваха в един заек нов вид клаустрофобия. Страховете ми от непознатото място се превърнаха в страх, че просто мога да бъда погълната и смляна.
Ню Йорк беше на петстотин двайсет и три години и изглеждаше едновременно и древен, и нов. Пристигнах на Пен Стейшън, заобиколена от пъстра тълпа. Толкова хора, събрани на едно място, не бях виждала никога. Стоях на един ъгъл, а множеството не спираше да върви, брулено от студения вятър и мокрено от лапавицата.
Ню Йорк беше запазил своята архитектура от миналото почти непокътната, но едва ли имаше сграда, която да не е строена наново или заменена с друга. Архитектурният нанодизайн се беше настанил в рамките на стените, бе проникнал в почвата и древните основи, беше променил пътя на водопроводните тръби и шахти, а сградите или бяха останали същите, или бяха направени от подобрени материали — нови инфраструктури от керамика, метал и пластмаса. Не можеше да се каже, че е приложен нов дизайн, защото всичко беше събрано и постепенно върнато на старото му място — сграда след сграда, квартал след квартал. Разбира се много от сградите, които се смятаха за нови, всъщност бяха много по-стари от всеки лабиринт на Марс.
И хората бяха с променена същност. Бях очарована от тях, въпреки объркването си. Нови хора в стария Ню Йорк. Трансформациите бяха направили кожите им да блестят като излъскан черен, бял или розов мрамор, а златистите, сребристите или морскосините им очи проблясваха, докато хората се движеха и погледите им проникваха в теб едновременно приятелски и предизвикателни. Дизайнът на тялото се променяше на месец или година, а плътта можеше да се моделира като глина. Някои тела бяха грозни, други — елегантни и стройни, трети — огромни и силни, и първични. Дизайнът показваше общественото положение и класовата принадлежност.