„Чудесно, Ленъкс, дяволите да те вземат, глупако! Шест месеца се подготвяше за този момент и се издаде за по-малко от десет минути.“
15.
— Кой си ти? — повтори Чоманчи с непроменено изражение.
— Не можеш ли да отгатнеш?
Светулката се замисли.
— Мисля, че си Завиър Уилям Ленъкс, но искам да съм сигурен.
— Да, аз съм — потвърди Ленъкс. — И помни, мога да те достигна много преди някоя Светулка да стигне до мен.
— Да ме убиеш ли си дошъл? — запита Чоманчи.
— Не, освен ако не ме принудиш.
— За отмъщение ли си дошъл?
— Не.
Чоманчи не сваляше поглед от него.
— Това не е маска, нито костюм — каза той най-накрая.
— Не е.
— Променил си външността си неотдавна.
Чоманчи посегна към него и полека опипа лицето и торса му.
— Наведи се напред.
Ленъкс се наведе и Чоманчи заразглежда крилата му. Накрая взе сухата дългопръста ръка на Ленъкс и внимателно я огледа.
— Магия! — възкликна той с изплашен глас.
— Хирургия — отговори Ленъкс.
— Какво е това хирургия?
Ленъкс започна да обяснява, но Светулката не преставаше да хъмка и да клати глава.
— Не може да е вярно. Когато ти отсякох пръстите, не са ти пораснали нови — нито като на Хората, нито като на жандите. Когато ти отсякох крака, не ти порасна нов. Не, Дромеши, това е магия.
— Това е научна процедура.
— Какви молитви и песни сте използвали?
— Използвани бяха медицински инструменти, нищо друго.
— Какви инструменти?
— Скалпел, нещо като нож. И протези, изкуствени крайници.
— Ако те порежа, ще потече ли кръв?
— Да.
— Значи лъжеш — отсече Чоманчи. — Крайниците ти не са изкуствени. А ако са били използвани ножове, те несъмнено са били благословени от свещеник и наблюдавани от самия Бог.
„Никога няма да се преборя с този аргумент. Впрочем за какво ли съм се загрижил? Ако той иска да вярва, че Бог специално се е заинтересувал от мен, защо да му разсейвам илюзиите?“
— Само Бог може да сътвори такова велико чудо — продължи Чоманчи. — Това не е по силите дори на Бледния.
— Бледния ли? — повтори Ленъкс.
— Онзи, който противостои на Бога — обясни свещеникът.
Ленъкс не каза нищо, когато Чоманчи отново го докосна.
— Но защо Бог е избрал да те превърне в жанди?
„Добре, ще играем твоята игра.“
— Не знам какъв е замисълът на Бога — започна Ленъкс, отмервайки внимателно думите си с надеждата да не бъде обвинен в богохулство, — но имам една теория.
— И каква е тя?
— Аз съм роден сред Хората и знам, че те не са ви врагове. Те само искат да живеят в мир и да споделят с вас ползата от своето знание. Но ако някой от тях ви го каже, няма да му повярвате. Мисля, че Бог ме превърна в жанди, защото ще повярвате в истината само ако я чуете от такъв като вас.
Чоманчи дълго време не помръдна от мястото си, сякаш имаше нужда да свикне с тази мисъл.
— Възможно е — отрони той най-накрая.
„Мислиш ли? Аз не бих повярвал дори за две секунди… Но пък и не съм върховният свещеник на една назадничава теокрация.“
— Възможно е — повтори Чоманчи, — но което е възможно, не винаги е правилно. Ще живееш в моя дом, ще ядеш на моята маса и преди да се разделим, ще узная защо Бог те праща тук в това тяло.
— Благодаря за гостоприемството ти — отвърна Ленъкс. „Сякаш ми е предоставен избор.“ — Имам много да уча от теб, защото макар че телом съм жанди, умът ми още е като на Хората и не разбирам много неща.
— От този миг ти вече не си Завиър Уилям Ленъкс от Хората, а Дромеши от жандите — обяви Чоманчи. — И понеже Бог те е преобразил и те е пратил при мен, ще те водя по пътеката на истинното знание, докато успея да отгатна Неговата цел.
— Нека почнем още сега — предложи Ленъкс. — Защо ме осакати?
— Очевидно Бог те е изпитвал.
— Но тогава ти не си го знаел — настояваше Ленъкс. — Не исках да ви сторя зло. Ако Бог не ти е заповядал да го направиш…
— Важни политически нужди го наложиха — заключи Чоманчи. — Поради тези причини беше оставен жив.
— Оставен? — възкликна Ленъкс. — Ти щеше да ме убиеш, когато дойдоха да ме спасят!
— Видяхме ги да идват, когато бяха на половината път между Браканан и пирамидата. Наистина ли смяташ, че отряд бойци могат да се скрият от жандите през нощта?
„Ами да, нощното зрение! Защо, по дяволите, аз не се сетих?“
— Или че не можех да те убия с един удар, преди да дойдат?
„Половин година си блъскам главата и не се сетих за това.“
— Все още бих искал да чуя твоето обяснение.
— Намери го сам, Дромеши. Аз знам само едно: Бог няма да превърне в жанди някой глупак.