— Ние не искаме да бъдем присъединени — рече Чоманчи. — Така им казах. Ако говориш истината, защо не си заминат?
— Може би защото тук има нещо, с което те искат да търгуват — бе отговорът.
— Ако е така, сте в извънредно изгодно положение.
— Обясни ми.
— Докато вие можете да търгувате само с нещата, които се намират на Гротамана, те търгуват с неща от хиляди светове. — Ленъкс направи пауза, опитвайки се да разбере дали е постигнал някакъв напредък, но лицето на Чоманчи представляваше безстрастна маска. — Те могат да търгуват и с нещо, което е единствено в галактиката: с тяхното знание.
— Ние не се интересуваме от тяхното знание — заяви Чоманчи.
— Според мен по-добре е да поразмислиш — продължи Ленъкс. — Всички жанди вече могат да се възползват от техните медицински способности. Хората могат да предадат на твоя народ всичко, което знаят за науката на лекуването. Това ще сложи край на много смърт и страдания.
— Вече заповядах на моя народ да не посещава вашия аванпост.
— Защо?
— Защото твоята медицина противоречи на волята на Бога. Ако Той заповядва да страдаме и да умираме, кои сме ние, че да не се подчиним на желанията Му?
— Може би Той иска да те научи как да направиш болния жанди здрав, иначе нямаше да позволи на някого от рода на Хората да ти направи подобно предложение.
— Това е работа на Бледния, който винаги ни предлага лесния път — поклати глава Чоманчи. — Желанията на Бога са явни: когато те споходи болест или рана, то е, защото си престъпил Неговите закони и трябва да изтърпиш последиците от действията си.
„И защото ако оставиш това знание в ръцете на някой друг, влиянието на свещениците ще намалее, нали така?“
— Тогава помисли над факта, че можеш да имаш стоки от хиляди светове.
— Бог е сътворил нас и Гротамана. Какво друго ни трябва?
„Така говори свещеникът, който никога не е напускал дори града, да не говорим за планетата.“
— Има много неща — поде Ленъкс. — Тъкани, които вятърът не може да скъса. Бои, които лошото време не може да обезцвети. Машини, които могат да отидат там, където никое кадеко не може, и които никога не се уморяват.
— Ами оръжия?
— Да, и оръжия също.
— Какви видове оръжия?
„Оръжията са си оръжия, не е ли така?!“
Ленъкс описа подробно някои от най-простите огнестрелни оръжия. Свещеникът изглеждаше поразен.
— И какво ще искат Хората в замяна?
— Не знам — отвърна Ленъкс.
— Помисли.
— Тук има много минерали… — започна той.
— Минерали? — прекъсна го Чоманчи.
— Камъни с различен строеж. Много камъни, каквито Хората биха желали да притежават.
— За да се украсяват с тях ли?
— Да, и за това.
— Ние имаме много малко камъни.
— Хората имат машини, с които могат да ги открият дори да са заровени дълбоко в земята или да са скрити в стените на пещерите. Може да ви предложат много неща — за тях те не представляват особен интерес или пък ги имат в големи количества, в замяна срещу тези камъни, които нямат никаква стойност за вас.
Чоманчи продължи да го гледа безизразно и Ленъкс усети, че трябва да продължи с изброяването, да изреди колкото се може повече неща, които Хората биха могли да искат, за да не вземе свещеникът да оцени твърде високо диамантите, истинската им цел. След като изчерпи всички възможности — а те никак не бяха много на тази гола безплодна планета, свещеникът продължи да мълчи, но след няколко минути се изправи.
— Ще помисля за това.
„Разбира се, че ще помислиш, хитро дърто копеле. И ще намериш причина да се извъртиш и да преговаряш за оръжия.“
Ленъкс отиде да спи, чудейки се дали е действал правилно. Разбра отговора на другата сутрин, когато Чоманчи дойде при него.
— Помислих и ще говоря с Хората — обяви свещеникът.
„Много бързо мислиш. Сигурно си имаш някаква клауза за измъкване, скрита в несъществуващия ти ръкав.“
— Много се радвам да чуя това — отвърна Ленъкс.
— Ще уредиш да се срещна с тях тук, в Браканан. Понеже те са нашествениците, ще позволя да дойдат само двама, и то невъоръжени. Ти ще идеш до крепостта им и ще ги доведеш, ще бъдеш и преводач.
— Много ще се радвам да го направя.
— Ако дойдат повече от двама или се окаже, че имат скрито оръжие, или пък почнат да искат отстъпки, вместо да търгуват, ще знам, че си предал Бога заради Бледния. Тогава мъките, които си изтърпял като Завиър Уилям Ленъкс, ще бъдат нищо в сравнение с онези, които ще изтърпиш като Дромеши.
„Твърде много за Богоизбрания.“
— Разбирам — рече Ленъкс. — Кога искаш да се срещнеш с тях?