Анджела Стоун дълго време не пророни нито дума. Накрая си пое дълбоко дъх, изпухтя и изгледа Нора Уолъс.
— Ако се е пристрастил, значи вие сте причината. Това, което сте направили с него, е същото, каквото пласьорът на наркотици прави с учениците! Той беше производително човешко същество, необикновено значимо, по дяволите, а вие го превърнахте в някакъв чуждопланетен търсач на силни усещания. Как можете да се понасяте?
— Докато той може да понася това, което е, и аз ще се понасям — отвърна рязко Нора. — Сигурна съм, че той си има план за действие, който понякога съвпада с плановете на Републиката. Вече спаси три чуждопланетни свята от геноцид.
— Наистина ли?
— Наистина.
— Подобен успех, постигнат с цената на такива лични жертви, би трябвало да стане достояние на всички. — Анджела въздъхна. — Но той никога няма да напише и ред за това, нали?
— Права сте, няма да напише.
Анджела се отправи към вратата.
— Знаете ли, той обичаше да слуша музика. Ще може ли пак някога да я слуша?
— Съмнявам се.
— Обичаше и да чете. Колкото по-старинна бе книгата, толкова по-интересна му беше. — Тя млъкна за миг. — Прочел ли е нещо, откакто се е върнал?
— Не мисля.
— Той беше забележително човешко същество, преди вашият департамент да се добере до него.
— Можете да не ми вярвате, но ви съчувствам, госпожице Стоун — изрече сериозно Нора. — Ако искате да поговорим пак в бъдеще…
— Не — рече Анджела. — Нищо вече не можем да си кажем.
27.
— Добър ден, Ленъкс — каза Нора, влизайки в празната стая.
Чекръкът се загледа сляпо в нея, душейки с език миризмата й.
— Бившата ви жена дойде пак тази сутрин. — Нора изчака за някаква реакция. — Казах й, че не искате да я виждате.
Чекръкът не отговори.
— Имате компютър. Желаете ли да й предадете нещо?
Чекръкът не реагира.
— Искате ли да кажете нещо на мен?
Езикът на Чекръка се стрелна към клавиатурата.
„ПРОМЕНЕТЕ МЕ.“
— Знам, знам — отвърна Нора. — Чакаме доктор Нгони и екипът й да определят дали може или не може да ви преобразим в това, което ни е необходимо.
„ПРОМЕНЕТЕ МЕ“ — написа отново Чекръкът.
Нора изведнъж се досети.
— Нещо боли ли ви в това тяло на Чекрък? Заради това ли толкова бързате да се подложите на нова серия операции?
„НЕ. ПРОМЕНЕТЕ МЕ.“
— Казах ви, изследваме възможностите.
И успокоително докосна Чекръка. Той отскочи така силно към другия край на стаята, че тя се стресна.
— Нараних ли ви? — запита Нора.
„НИКОГА ПОВЕЧЕ НЕ МЕ ПИПАЙТЕ.“
— Не исках да ви нараня.
„НИКАКВИ БОЛКИ. САМО ОТВРАЩЕНИЕ.“
— Отвращение ли? — учуди се тя. — Та ние сме от една раса, Завиър.
„ВЕЧЕ НЕ.“
— Според вас допирът до Светулка или Ястреборог отвратителен ли е? — запита Нора.
Никакъв отговор.
— Не ми отговорихте.
„ПРОМЕНЕТЕ МЕ.“
— Разговорът става доста еднообразен. Ако още веднъж напишете „Променете ме“, ще си тръгна.
„БАБИНАТА ВИ ТРЪНКИНА.“
Без да иска, тя се засмя. Онзи Ленъкс, когото познаваше, все още не беше напълно изчезнал. И щом като се бе появил отново, тя реши да го измъкне навън.
— Мислил ли сте в какво искате да се превърнете при следващото преобразяване?
Чекръкът не показа с нищо, че я е чул, затова тя повтори въпроса си.
„ПРОМЕНЕТЕ МЕ.“
— Правим точно това, да ви вземат дяволите! — извика тя. — Нещо друго на тоя свят интересува ли ви?
„ПРОМЕНЕТЕ МЕ.“
— Изкарвате ме от нерви, Завиър!
„ПРОМЕНЕТЕ МЕ. ПРОМЕНЕТЕ МЕ. ПРОМЕНЕТЕ МЕ.“
28.
Наистина го промениха. Докато преди имаше дълги мускулести ръце, сега притежаваше и паяжинообразни удължения, снабдени с огромни мембрани. Не можеше да лети, обаче можеше да се рее.
Установи, че сега е в състояние съзнателно да влияе върху метаболизма си. Тренировката беше съвсем проста — слагаха го в стая с променяща се температура без никакви защитни покривала и само за секунди той се приспособяваше идеално към условията. Това важеше и за храненето: даваха му различни варени или сурови чуждопланетни животни, чуждопланетни семена и отровни течности, които биха убили първоначалния Завиър Уилям Ленъкс. Той изяждаше всичко това без никакви притеснения или странични ефекти.
Отново имаше глас, но можеше да учленява само нежни, звънливи, пеещи звуци, като звънтене на докосващи се кристални топчици. Не беше в състояние да произнася думи, ала новата му раса общуваше с помощта на мелодии и интониране, затова бяха я нарекли Певците.