Смешно предположение. Тези крила никога не бяха крепили в полет тялото на Светулка. След вековете, в които Светулките политаха към смъртта си от върха на пирамидата, трябваше да са разбрали, че никой от тях не може да се задържи във въздуха.
Болката започна отново да прониква в съзнанието му. Той се опитваше да я прогони.
И двамата, които скочиха, бяха мъжки индивиди. Това имаше ли значение за скачането? Ако беше така, какво би могло да означава?
Или пък са били престъпници? Но защо престъпници ще участват в религиозна церемония?
Изведнъж една Светулка със златиста мантия — не Чоманчи, а друг, непознат — прекъсна размислите му, запявайки нещо на висок глас. А когато песента свърши, цялото множество започна да обикаля тичешком около основата на пирамидата.
Чоманчи в миг сграбчи изотзад мантията на Ленъкс и го задърпа настрани. Само след миг най-бързите Светулки завиха покрай ъгъла на пирамидата и се озоваха на мястото, където преди секунда лежеше Ленъкс.
— Онези двамата защо скочиха от пирамидата? — запита Ленъкс.
Чоманчи се обърна към един въоръжен боец.
— Нашият арестант упорито задава въпроси. Избий му любопитството от главата.
Светулката пристъпи зад гърба на Ленъкс, който се опитваше да се обърне и да види какво става. Чоманчи го стисна за рамото, за да го задържи на място. За миг Ленъкс си помисли, че няма нищо по-лошо от неизвестността, от това, че не знае какво ще последва. В следващата секунда едно острие се стовари върху пръстите му и той рухна настрана, запроклина и се сгърчи от болка, осъзнавайки, че е сгрешил, че фактът е много по-ужасен от предположенията.
— Някакви други въпроси? — запита саркастично Светулката.
— По-добре да ме беше убил, копеле такова! — изфуча Ленъкс. Кръвта бликаше от чуканчетата на отсечените му пръсти. — Щом не го направи, ще се върна за теб! Кълна се!
Чоманчи издаде щракащ звук.
— Много бавно възприемаш, Завиър Уилям Ленъкс.
Кимна на боеца и Ленъкс усети как една чуждоземна ръка стисна здраво лявата му ръка и след още миг острието отново се спуска рязко надолу. Той изригна някаква ругатня и с последни сили захапа устната си до кръв, загледан безмълвно в Чоманчи.
— На твое място, Завиър Уилям Ленъкс — отбеляза Чоманчи, — щях да си държа езика зад зъбите, докато още си е на мястото.
Ленъкс усети как връзват здраво китките му с някакъв мек плат. Платът се впи в месото и то прокърви, но превръзката беше достатъчно стегната, за да спре изтичането на кръвта от прорязаните му пръсти. Срязаха вървите, които държаха ръцете му отзад, и той с мъка изви осакатените си ръце напред, докато се озоваха пред лицето му. Искаше да ги стисне, но осъзна, че вече няма с какво. Когато кървенето спря, той кръстоса ръце и скри китките под мишниците си.
Церемонията продължаваше, носеха се песнопения и молитви, искрящи златокожи същества пристъпваха важно, описвайки някакви фигури, но на Ленъкс не му беше до това. Знаеше, че ще умре, бавно и мъчително, парче по парче, в по-ужасна агония, отколкото и в най-страшните си кошмари. Съсредоточи се върху ненавистта си към Чоманчи, защото само това макар и за миг можеше да отвлече ума му от болката.
Две Светулки в златисти мантии се приближиха до Чоманчи и му прошепнаха нещо. Той кимна в отговор и се обърна към Ленъкс.
— Казаха ми, че си дошъл сам.
— Така е — измърмори Ленъкс.
— Продължаваш да ме лъжеш — констатира Чоманчи. — Много глупаво от твоя страна.
Кимна почти незабележимо и един меч, изникнал извън зрителното поле на Ленъкс, отсече предната половина от лявото му стъпало. Бликна кръв и той отново изкрещя, падайки в несвяст.
— Двадесет от Хората се приближават към Браканан — продължи Чоманчи. — Има само една причина — да те намерят. Когато се убедят, че не си там, ще дойдат тук.
— Не знам нищо за тях — прошепна Ленъкс, докато превързваха стегнато левия му крак.
— Не можем да ги оставим да стигнат дотук — продължаваше Чоманчи. — Би трябвало да ги убием всичките, но нямаме желание да докараме корабите на вашата Република над Гротамана. Значи ще те намерят на половината път между Браканан и пирамидата, след което няма да продължат.
— Те ще ви преследват — измуча Ленъкс.
— Ще имат две възможности — отвърна Чоманчи. — Или да спасят живота ти, или да те оставят да умираш, а те да преследват отмъщение. И тъй като са тръгнали да те търсят, ще изберат първото.