— Да не си използвал убеждение?
— Не се наложи. Той си беше готов. Напомня ми как възпитават мулетата в Рейнтрий. Първо го прасваш между ушите с някое дърво, ама с всички сили. Така разбира за какво става въпрос. След това започваш.
— Искаш да кажеш, че този метод действа както при мулета, така и при патрулни.
— По-скоро при патрулни, които се държат като мулета. Не можеш да отречеш, че Бар е пропътувал двеста или триста мили, за да търси партньора си. Това момче е сбъркано в много отношения, но не можеш да го обвиниш, че е пораженец.
— А ти къде си се научил да се справяш с патрулни, които се държат като мулета?
Устните му потрепнаха до веждата й.
— Наблюдавах собствения си патрулен капитан, докато бях млад. Ама много внимателно.
— Толкова внимателно, че да изпиташ на собствен гръб какво прави ли?
— Точно така.
Усмивката й се отри в ключицата му.
— Муле такова. Защо ли не се учудвам? А пък аз си мислех, че си приличал на младия Ремо.
— И Ремо, и Бар ми напомнят за мен самия. И ме карат да изпитвам огромно уважение към старите си патрулни капитани.
На следващия ден, поне според Фаун, Бар се представи като ценен член на екипажа. И мускулите, и усетът му за същност помогнаха, а след като имаха допълнителен човек, работата вървеше по-леко, с изключение на задълженията в кухнята. Единствено Ход бе недоволен, че работата му на греблата е по-малко, но се успокои, когато на Бар бе възложено да мие чиниите на всяко трето хранене. Приятната атмосфера на „Завръщане“ започна да се връща.
Бери спря в голям крайречен град — за съвсем кратко, така че Бо нямаше време да хукне към първата кръчма, — и научи, че хората помнят лодката на баща й от миналата есен. Намръщи се и се замисли. Не спираше да брои колко мили остават до мястото, където Грейс и Грей се сливаха; „Завръщане“ бе изминала повече от две трети от пътя от Трипойнт до мястото на сливането им. Имаше още време и възможности, но разстоянието намаляваше и Фаун усети, че напрежението на Бери нараства.
Даг помоли да спрат в още един салджийски лагер на Езерняци. Ремо остана на борда, Бар също. Даг се върна скоро и поклати глава.
— Прекалено са малки тези лагери по реката. Май е най-добре да изчакам някой лагер по-надолу по течението. Там ще имам по-добри шансове.
Докато бяха в Пърл Рифъл, Фаун си беше мислила, че Грейс е голяма река, но вече й стана ясно, че е била много наивна. Реката бе станала значително по-широка и то не само заради дъждовете и покачването на нивото. Завоите бяха повече и удължаваха пътя, течението не вървеше само на запад и младата жена напълно обърка посоките, още повече че небето бе мрачно и сиво. Следобеда на следващия ден облаците се разкъсаха и слънцето се показа. Когато студеният вятър утихна, Фаун се качи на покрива и седна до Бери, за да наблюдава местността. Бреговете бяха станали по-сиви, водата проблясваше под слънчевите лъчи в тъмно металическо синьо.
Слънцето клонеше към залез, сенките се бяха издължили; след един завой видяха до брега познат кораб. Екипажът беше наклал огън. Щом видяха „Завръщане“, някои се надигнаха и помахаха, а капитан Уейн изтича в задната част на „Костенурката“ и се провикна:
— Здрасти, капитан Бери! Какво ще кажеш да ви нахраним с овнешко, а ти да ни посвириш?
Бери се ухили и се обърна към Фаун.
— Какво ще кажеш? Иска ли готвачката малко почивка?
Фаун погледна подозрително лодкарите, които се развикаха, щом чуха предложението на капитана си.
— Не знам. Безопасно ли е?
Досега Бери бе придружавана от баща си и големия си брат, които я бяха закриляли.
— О, да. На Уейн много му знае устата, но се държи прилично, стига и ти да се държиш прилично с него. Не че няма да се пробва. Теб едва ли ще те притеснява, нали си имаш Даг.
Точно така, имаше си Даг. Освен това с тях щяха да са Уит, Ремо, Ход, Бо и по всяка вероятност Бар, а също и Хоторн, за подкрепа. Фаун реши, че трябва да е смела като Бери.
— Съгласна съм.
Бери помаха с ръка.
— Момчета, осигурихте си музиката! — Изви руля, насочи „Завръщане“ към брега и спря до „Костенурката“. Гребците наскачаха, за да поемат подхвърлените въжета.
— Какво, с още Езерняци ли сте се сдобили? — попита капитан Уейн, когато новопристигналият екипаж се скупчи около огъня. — Бери, ти да не би да ги колекционираш?
— Може и така да се каже — отвърна тя. — Това са Ремо и Бар. Вече познавате Даг.
Уейн докосна шапката си за поздрав към Даг и веднага го помоли да се погрижи за един човек от екипажа му — бил си ударил крака. Даг отвърна на кимването и за момент сведе поглед. Никой не спомена и дума за пясъчния нанос, където бяха заседнали. Може би Уейн се опитваше да се извини, а Бери очевидно приемаше извинението.