— Я кажи, Уейн, ти да не би пак да си крал овце? — попита Бо и кимна към близкия огън, където двама от гребците въртяха на шиш един овен. Капки мазнина падаха в пламъците и димяха, носеше се примамлив аромат. Фаун усети как устата й се пълни със слюнка. Уит се облиза.
Уейн пъхна палци под тирантите си и се изпъчи.
— Сам знаеш, че фермерите ни ги дадоха. — Махна с ръка към шиша и към три уплашени овце, вързани зад лагера.
— Така беше, сам ни каза да ги вземем — обади се якият му помощник. — Примоли се и ние се съгласихме.
— Направо не е за вярване — измърмори Бери.
— Самата истина — извика възмутено Уейн. По лицето му плъзна хитра усмивка. — Да ти кажа, подминахме стадото и момчетата рекоха, че прясно месце ще им дойде добре за вечеря, но фермерът искаше много скъпо. Аз отказах и наредих никой да не краде овцете, все пак ние сме над такива неща, та се обзаложих със Садлър на бъчва бира, че ще докарам овцете, а той вика, че не можело, което е все едно да покажеш червено на бик. Нали ме знаеш какъв съм.
Бери кимна и изви скептично русите си вежди, което, изглежда, поощри капитана.
— Та завързахме „Костенурката“ и с още две момчета дръпнахме овцете — да ти кажа, тежка работа е това да се примъкваш по калното пасище — и набутахме в устите на шестте най-бавни малко лют сос от червен пипер.
— Или най-кротките — измърмори Фаун, усетила накъде вървят нещата.
— Да ги бяхте видели как хукнаха, как започнаха да тръскат глави. И като закапа оранжева слюнка…
Помощникът на Уейн, Садлър, продължи разказа през смях:
— И значи капитан Уейн отива в кошарата при фермера и му вика, че нещо не е наред с овцете, че са прихванали греймаутска чума, дето била силно заразна. Човекът направо се разтрепери, когато Уейн му разказа как надолу по Грей болестта покосявала цели стада само за седмица. Фермерът пита какво да прави и Уейн му разправя, че нямало лек, че трябва да зарови труповете във вар, на много мили от останалите. Човечецът направо се разплака за овцете си, така че щом Уейн предложи да откараме болните, фермерът даже ни благодари. Та така.
— Да не забравиш, че ми дължиш буре бира! — напомни му Уейн и го плесна добродушно по гърба.
— Дадено — закашля се Садлър. — Ама си струваше да видиш облекчението на фермера, докато отвеждахме горките овце. А Уейн не излъга — овцете не оживяха. Или поне няма да оживеят де.
Гребците се разсмяха и дори Ремо и Бар се усмихнаха. Разказът свърши и всички се заеха с приготвянето на вечерята, за която бе предвидено и цяло буре бира, сложено на един пън. Даг отиде да се погрижа за човека с наранения крак. Фаун се намръщи.
— Какво ти става? — прошепна Уит.
— Можеха да са овцете на татко — измърмори тя.
— Едва ли татко щеше да се върже на тези приказки за греймаутска чума, Фаун. Той си познава овцете.
— Не е там работата. Фермерът може и да не е бил умен като татко, но съм сигурна, че се труди не по-малко от него. За мен подобни лъжи са равносилни на кражба. Постъпили са жестоко.
Димът се понесе към тях и Уит вдиша жадно.
— Вече не можем да спасим овцете, Фаун. Не бива да позволяваме смъртта им да е напразна. Не хаби нищо и не гледай чуждото, както би казала мама.
— Няма да ям! — заяви тя. — Според мен и ти не трябва да ядеш.
— Фаун! — възмути се той. — Не можем да мрънкаме и да развалим веселбата на хората. Тези гребци се скъсват от работа. За тях това е невинно развлечение. Също като пикник с малко песни.
— И фермерът се е скъсвал от работа. Сигурно работи повече и от гребците. Ти не би помислил да крадеш овце, нали?
— Не е това… о, мътните го взели. Недей да ядеш вкусното овнешко, след като така си решила, но не ми казвай какво да правя. — И той се отдалечи да се успокои с халба бира от запасите на „Костенурката“.
Фаун стисна зъби. Нямаше право да разваля веселбата. Още повече че това бе начинът на Уейн да се извини на капитана на „Завръщане“ за пясъчния нанос. Въпреки това реши да не докосва краденото овнешко. Ремо бе отишъл да помогне на Даг да излекува болния и тя се оттегли тихо на „Завръщане“, седна и впи поглед към лагера на брега. Слънцето залезе и огънят заблестя още по-ярък и примамлив.
Моряците станаха още по-шумни. Бо едва се държеше на крака, ухилен глупаво, въпреки че Ход, изглежда, се грижеше за него. Хоторн се хвалеше с миещото мече и номерата му. Бар и Ремо седяха един до друг край мъжа с превързан крак и не се държаха дръпнато като Езерняци. Уейн, Садлър и Уит бяха насядали около Бери. Фаун се запита какъв е смисълът да се дели от останалите, след като никой не го забелязва. Поне един обаче усети липсата й. Даг се върна на лодката и се качи на покрива при нея.