— Какво те притеснява, Искрице? Добре ли си? Мислех, че месечният ти цикъл вече мина.
— Мина. Просто не мога да спра да мисля за горкият фермер, когото Уейн е ограбил. Или излъгал, ако предпочиташ. Просто не е честно! — Погледна го с нескрито подозрение. — Ти ще ядеш ли от крадения овен?
— Ами… вече ядох.
— Да не си посмял да ме целуваш с тези мазни устни — нацупи се тя.
Той прочисти гърлото си.
— Дойдох да си взема дайрето и няколко кофи, по които да барабанят момчетата. Бери си настройва цигулката и ми обясни какво иска да правя.
— Ами, добре. — Даг отдавна не бе свирил край лагерния огън; тя знаеше, че това е било едно от удоволствията му като патрулен. Дайрето не бе инструмент за соло. „Мътните да го вземат капитан Уейн.“
На брега, сред сенките, жално изблея неясно бяло петно. На Фаун й хрумна, че фермерът не е изгубил безвъзвратно всичките си овце. Тих удар в корпуса й напомни, че лодката на „Завръщане“ е спусната във водата, а не е на палубата, където я закрепваха при лошо време. Сама никога нямаше да може да я спусне. Дали щеше да успее да се справи с греблата? И то срещу течението?
Погледна Даг. Дали щеше да успее да го накара да й помогне? Май не. Понякога, като се изключеше онази история с рибата, той се държеше съвсем като възрастен и прекалено отговорен човек. Значи оставаше Уит, но той, изглежда, бе преминал към другия лагер. Сега обаче тя имаше причина да иска веселбата да продължи и бирата да се лее в изобилие. Не биваше да позволява нито един Езерняк или лодкар да остава с празна чаша.
— Не бих изпуснала музиката ти заради всички овни на света. — Усмихна се на Даг, който се развесели от промяната в настроението й. Тя дори му позволи да я целуне по челото със същите устни, за които се кълнеше, че не иска да усеща, а след това слезе от покрива.
Едва се стърпя да не заподскача след Даг.
Луната се бе вдигнала високо и хвърляше сребристи отблясъци в мъглата, която се виеше над реката. Бе тихо, сякаш древен магьосник бе изрекъл заклинание. Истинска нощ за романтика, въпреки че на влюбените щеше да им е най-уютно под топло одеяло. Бе оставила Даг да хърка завит. Вместо него обаче…
— Фаун, това е лудост — изсъска Уит.
— Повдигни твоя край, Уит.
— Някой ще ни чуе.
— Няма, ако млъкнеш и повдигнеш. Всички са пияни-заляни.
— Уейн ще побеснее.
— Аз вече съм бясна. Уит, ако не искаш да ми помогнеш да качим тъпите овце в лодката, не само ще кажа на Бери какви ги вършехте с момчетата на Роупър, докато бяхте с Танзи Мейепъл на тавана на Милърсън, но ще я събудя и ще й разкажа още сега.
— Беее — изблея обърканата овца, докато се плъзгаше в калта и камъните на брега.
— А ти млъквай веднага — прошепна гневно Фаун. — Вдигай, Уит!
Той изпъшка, напъна се и последната овца бе качена при другите две. Дванайсет крака трополяха по дъното на лодката. Кръгли жълти очи изпъкваха над дългите бели муцуни. Фаун се спусна да задържи едната, когато забеляза, че се опитва да се измъкне, и си намокри обувките.
— Да тръгваме — прошепна. — Нали няма да се опитат да скочат, докато сме във водата?
— Може и да опитат. Тогава руното им ще поеме вода и ще се удавят. Овцете са дори по-глупави от пилците.
— Уит, няма животно по-глупаво от пилето.
— И това е истина — съгласи се Уит. — Добре де, глупави са колкото пилетата.
Фаун се качи след Уит и едва сега забеляза, че краят на лодката е заседнал в калта. Слезе, за да я изтласка, и застина, когато чу изпълнен с удивление глас.
— Защо сте качили овцете в лодката?
Извъртя се и забеляза Бар в сенките.
— Ти защо не спиш? — изсъска тя.
— Спях, но станах да пикая. Добра им е бирата на тези момчета. Вие какво правите?
— Не е твоя работа. Върви да спиш.
Бар се почеса по брадичката и присви очи.
— Даг знае ли, че сте тук? — По изражението му пролича, че е отпуснал усета си за същност. — Не, той спи.
— Знам. Да не си посмял да го събудиш. Той има нужда от почивка. — Фаун стъпи смело в калта и забута лодката. Тя се отдели от брега.
— Не искаш Даг да разбере какви ги вършиш. Става интересно — продължи Бар и ги последва.
— Връщаме откраднатите овце — обясни Уит. — Не ме гледай. Идеята не беше моя.
— Капитан Уейн няма ли да се ядоса?
— Не — отвърна Фаун. — Ще реши, че са прегризали въжетата и са избягали. Оставих краищата назъбени, олигавени в слюнка. — Избърса ръце в полата си и стисна греблото. За съжаление тласъците на Уит бяха двойно по-силни от нейните и лодката се обърна към брега. Течението започна да ги изтласква назад. Бар вървеше успоредно с тях и внимаваше къде стъпва по камъните.