Бери погледна предния и заден изход от каютата и двата големи прозореца.
— Ясно. Момчета, да не би сами да сте си правили лодките?
— Не точно. Купих ги от една вдовица. Мъжът й се споминал през лятото, когато се появила морящата твар на север от Рейнтрий. Така щеше да си помогне малко. Той беше един от моите хора. — Отпи нова глътка чай. — Та пробвам аз прозореца, но той се оказа тесен, за да мина. Водата продължаваше да нахлува и беше ясно, че ако не се измъкна, ще се удавя, а баща ми открай време разправяше, че ще намеря смъртта си на бесилото, затова си взех копието, изкарах ръце навън и викнах на Мечкогон и момчетата да теглят с всички сили, иначе да ме отпишат.
Мъжът със смачканата шапка — Даг реши, че Мечкогон е прякор — закима.
— Дърпахме и теглехме, ама лодката не го пускаше. Единствената ми мисъл беше, че не мога да ида при жена ти и да й обяснявам как си се удавил… Тя и без това беше против това пътуване — обясни той на Фаун, която кимаше с разбиране.
— Та люкът съдра ризата и ми смъкна кожата като на заек, но поне се измъкнах! — Чикори се ухили на хората си и те също му отвърнаха с усмивки, въпреки че бяха изтощени. — Метнахме се на наноса, преди втората лодка да се забие в първата, и цяла нощ се държахме за борда като мокри опосуми, но после корпусът взе да се откъртва. И значи ние заплувахме и попаднахме на дърветата встрани, бяха се килнали малко, но поне не мърдаха. Сигурно трябваше да съм нещастен, след като изгубих и двете си лодки, да не говорим, че останах и без дрехи, и без кожа, но се чувствах чудесно на онова дърво. От време на време ме напушваше смях. Просто не успявах да се сдържа. Беше ми толкова хубаво, че дишам въздух, че дробовете ми не са пълни с речна вода.
— То не се знае — намеси се Бери. — Ако не са били на парчета, когато са потънали, понякога течението ги повлича и надолу по реката могат да ги извадят. Какъв товар карахте?
— Дъги за бъчви и чембери, мечи и свински кожи. Меча мас. За дъгите не ми е мъчно, но за другите неща много ме е яд. Не бяха малко кожите, а и не се добиват лесно. — Той погледна подпряното си в един ъгъл копие.
— Чемберите вече не стават за нищо, а и кожите също, но зависи колко време са престояли във водата, така че, ако ги изсушиш, повечето се оправят и не плесенясват. Някои от дъгите може и да оцелеят, ако са здрави.
Чикори се зарадва, но партньорът му, Мечкогон не бе толкова доволен.
Фаун довърши с миенето и подсушаването на раните и смени мястото си с Даг, който се наведе, за да огледа раните внимателно и да ги опипа с усета си за същност. След малко обясни:
— Доста ожулени и натъртени места имаш, имаш изкълчени стави, разтегнати, но нищо изметнато или счупено. Снощи ти е текло доста кръв, нали?
— Направо не беше за гледане — потвърди Мечкогон. — Бях готов да му фрасна един, задето се хили, когато изглежда по този начин.
— Кръвта е спряла сама. — Даг се съсредоточи със същността си над раните. — Порязванията са прекалено неравни, освен това са повърхностни, така че няма смисъл да ги зашивам. — Докосна ивица кожа, поколеба се дали да я отреже с нож или ножица, след това просто прекъсна същността й. Кожата падна в ръката му и той я хвърли в огъня. — Заболя ли те?
— Кое? — попита Чикори и се опита да извие глава през рамо.
Даг усещаше същността на малкото парченце съвсем различно от комар или зрънце овес. Справи се по същия начин и с другите две провиснали парчета кожа. Стараеше се да ги прекъсне, без да засегне раната, за да не потече отново кръв. Кръв нямаше. „Най-добре да спреш и да помислиш над тази работа.“
— Да знаеш, че ще ти останат белези.
Чикори изсумтя с пълно презрение.
— Случвали са ми се и по-лоши неща.
Даг не се усъмни в думите му.
— Ако ми разрешиш, ще използвам малко Езерняшко подсилване за най-дълбоките рани, за да се пребориш с инфекцията, която е най-голямата заплаха в момента. След това Фаун ще те намаже с мехлем и ще те превърже, за да не сълзят раните, когато мърдаш. След няколко дни чистата риза ще е напълно достатъчна, за да ги предпазва, докато заздравеят напълно.
Чикори изви подигравателно вежди.
— Ако имах риза, щях да я изпера, ако имах кофа. И сапун. — Поколеба се. — Какво каза, че ще ми правиш?