Фаун преведе.
— Малко Езерняшко магическо лечение.
— Я! — ахна Чикори, впечатлен и стреснат. — Това е нещо ново. Ами, добре… — Обърна се подозрително към Даг, докато той докосваше същността му, но щом усети как болката намалява, зяпна удивено. — Бре! Странна работа. Досега нито един Езерняк не ми е предлагал такова нещо!
— Имам намерение да стана лечител на фермерите — обясни Даг. — Досега никой не е правил подобно нещо.
— Странно място е тази широка река — въздъхна Чикори.
Разбраха се да оставят мъжете в града, до който щяха да стигнат след два дни. Там Чикори се надяваше да открие стар приятел, който да им даде обувки и достатъчно запаси, за да поемат пеша към къщи. Междувременно Бери започна да се оглежда за лодките им. Изтощените мъже заспаха където бяха седнали и се събудиха едва когато екипажът върза „Завръщане“ за през нощта. Преместиха се, за да може Фаун да започне да приготвя вечерята.
Даг не бе сигурен дали иска да наметне пелерината си около Фаун, или да я притисне до себе си, докато са заобиколени от толкова много непознати фермери. Кой кого трябваше да защитава? Тъй като в каютата на „Завръщане“ се бяха събрали петнайсет души, за уединение и лични разговори и дума не можеше да става.
Даг бързо научи, че екипажът на Чикори се състои предимно от негови приятели и съседи от малко градче, разположено на приток в долната част на Беърграс, южно от Фармърс Флатс, встрани от ужасиите, случили се през лятото. Когато научиха това, Даг и Фаун въздъхнаха облекчено — той тайно, а тя без да се крие. Чикори си бе спечелил титлата „капитан“, понеже бе събрал отряд доброволци веднага щом бедите започнали, тоест когато злината била набрала достатъчно сили, за да отвлича и поробва фермерите от Рейнтрий и да ги изпраща да нападат други селища. Ремо и Бар се спогледаха, очевидно готови да се изсмеят на подобно начинание, но Даг слушаше внимателно разказа и разбираше, че този човек е достоен за уважение.
Форд Чикори се оказа великолепен разказвач. Не се перчеше като капитан Уейн, когато се поставяше в центъра на събитията, обикновено го правеше, за да пусне някоя шега, а през останалото време държеше слушателите си в захлас. След вечеря, доволен от вниманието, може би за да се отплати за гостоприемството, разказа случка с призраци. Ход и Хоторн го слушаха опулени, а останалите се преструваха, че не са особено впечатлени.
Всички изявиха желание да разкажат някоя и друга история и неусетно Чикори и екипажът му научиха накъде е тръгнала Бери, как Даг и Фаун са се оженили в Уест Блу, а също и за участието на Даг в ликвидирането на злината от Рейнтрий. Даг не им разказа по собствено желание, но Фаун, Уит и останалата част от екипажа на „Завръщане“ не се поколебаха, дори Бар и Ремо се включиха. За хората от Рейнтрий това, че пътуващият лечител Езерняк е и бивш патрулен капитан, беше доста стряскащо.
— Когато ходех на лов, съм попадал на стари леговища на морящи твари — каза Чикори и Даг се запита колко ли пъти ловецът е навлизал в забранени територии. Е, сега не бе времето да го разпитва. — Сиви петна, пълно мъртвило е там. Не ми трябват разни надути патрулни, които да ми забраняват да не припарвам там.
Даг отпусна усета си за същност. Добър ловец като Чикори може и да притежаваше елементарно развит усет за същност, като леля Нати, ако някой Езерняк се бе намесил преди няколко поколения. Бе нелюбезно да разпитва, а и Чикори може и да не знаеше.
Капитанът продължи разказа си.
— Срещал съм ваши патрулни, натъквал съм се на ваши лагери, но никога не се е случвало да ме канят, по-скоро са ме приканвали да си продължа по пътя, но досега не бях виждал Езерняк да бяга.
— Бяха хукнали като зайци, когато стигнахме северно от Флатс — намеси се презрително един от екипажа.
— Повечето бяха деца и жени — поправи го Чикори.
— Злините ловят първо най-малките — обясни Даг. — Когато злината се размърда, Езерняците са се научили да отделят час по-скоро децата, а останалите — патрулните, които не са с отрядите, и здравите възрастни остават за ариергард. Очевидно не сте стигнали достатъчно на север, за да попаднете на ариергарда, иначе злината щеше да ви пороби и вас.
— Попаднахме на много от онези, глинените — обади се Мечкогон и лицето му потъмня. — И преди, и след като бяха загубили ума си. Грозна гледка са това глинените.
— Злината ги прави от животните, които хваща — обясни Фаун. — Използва същността. — И описа гротескните създания, с които се бе сблъскала в Боунмарш. Говореше просто и прямо и дори не съзнаваше, че разказът й е по-интересен, отколкото историята с призраци на Чикори.